Когато американският бранд Chevrolet започва да проектира модела Vega през 70-те години на миналия век, една от основните цели е да се намали стойността на автомобила до около 2000 долара.
По онова време таксата за транспортиране на натоварен жп вагон от завода на GM в Лордстаун, щата Охайо, до тихоокеанското крайбрежие - най-дългото разстояние, което трябва да изминат произведените в тази фабрика автомобили, е около 4800 долара. Тъй като Vega е субкомпактен модел, в един жп вагон могат да бъдат натоварени 18 бройки вместо обичайните 15 (по пет на три нива).
Това обаче прави по около 266 долара на кола - доста голяма надбавка за автомобил на стойност около 2000 долара. Затова шефовете на Chevrolet започват да умуват как да транспортират повече коли в железопътните вагони.
В резултат на това инженерите на GM и на Южно-Тихоокеанската железница им хрумва нещо доста хитро. Вместо да товарят автомобилите хоризонтално, те решават да ги поставят вертикално върху специално проектирана автоматична стойка, наречена Vert-A-Pac. Такъв вагон вече може да побере 30 бройки от модела вместо 18. По този начин разходът за транспортирането на един автомобил пада от 266 на 160 долара.
В ранните години на продажбите си Chevrolet Vega е изключително популярен модел, но скоро печели репутация на ненадежден, бързо ръждясващ, с проблеми с безопасността и с лоши двигатели.
Когато през 1977 г. моделът е спрян от производство, железопътните вагони Vert-A-Pac също остават без работа, защото са твърде специализирани, за да бъдат използвани от други модели. Самите вагони са пратени на моргата, а платформите им започват да се използват за други цели.
Снимки: GM