Макар да съществуват много системи за контрол на стабилността на автомобила и те да носят различни съкращения (ESP, VSC, PSM и др.), те основно правят две неща - първо, намаляват оборотите на двигателя и второ, забавят въртенето на едно, или няколко колела, за да може колата да се движи в посоката, която искате.
Цялата система за стабилност се управлява от централен компютър, който за да върши това събира информация от няколко сензора. Компютърът се ориентира за посоката на движение от специален сензор на волана, който според ъгъла на завъртане на волана определя желаната от водача посока.
Това е важно да се знае, защото от тук нататък компютърът ще действа за да запази тази посока и ако тя по една или друга причина е грешна, системата за контрол на стабилността не може да помогне. Друг важен сензор е този, определящ ъгъла на автомобила към пътя. Ако си представите една вертикална ос точно в средата на автомобила, около която той може да се върти, при всяко приплъзване, подскачане или каквато и да е по-остра маневра, ъгълът на автомобила към пътя се променя. Компютърът преценява разликата от командата идваща от системата за управление на автомобила и ъгъла на автомобила към пътя, за да определи как да върне стабилността му.
Ето пример за да е по-ясно. Представете си по-остър ляв завой, който се взима с превишена скорост. Това може да доведе до поднасяне на задната част на автомобила на дясно. Тогава компютърът предизвиква намаляване на оборотите на двигателя и едновременно с това задейства спирачката на предното дясно колело за да издърпа автомобила от поднасянето в дясно. Или си представете ситуация, при която автомобилът не влиза правилно в този остър ляв завой. Тогава компютърът отново ще намали оборотите на двигателя, но този път ще задейства спирачката на предното ляво, вътрешно за завоя колело, за да вкара колата в правилния път. След като автомобилът се движи в желаната посока и е в синхрон с ъгъла на завъртане на волана, оборотите на двигателя се възстановяват, а задействаната спирачка се освобождава. При някои по-съвременни системи за контрол на стабилността има и странични G сензори, които измерват страничния натиск върху автомобила при взимане на завой и при нужда модифицират спирачната сила. Сензорът за скоростта на колелата също се отчита от компютъра, за да прецени дали автомобилът влиза правилно в завой. Външните за съответния завой колела трябва да се въртят по-бързо в сравнение с вътрешните за завоя колела, които изминават по-къс път. Разликата в скоростта се калкулира от компютъра за да се въздейства най-добре върху стабилността на автомобила при завой.
Интересно е да се отбележи, че има системи за контрол на стабилността, които не въздействат върху спирачките на колелата. През 2005 г. Acura RL въведе системата SH-AWD (Super Handling All Wheel Drive).
Тя вместо да задейства спирачката на дадено колело за да изправи автомобила, ускорява противоположното колело за да постигне същата цел, без при това да намалява скоростта и да въздейства върху оборотите на двигателя. Усещането на водача при въздействие на системата е доста по-различно и е нужно известно време за да се свикне, но тя действа отлично. Системите за контрол на стабилността на автомобила се усъвършенстват непрекъснато и стават все по-добри, като към тях се интегрират и помощни системи, като системата за управление на окачването например. С тях е много по-лесно да се държи автомобилът под контрол, не само при хлъзгави пътища, но и при резки маневри. Дори и най-добрите водачи при определени ситуации могат да получат помощ от тях.
