Любовта към автомобилизма заразява Енцо като съвсем малък. Баща му Алфредо, който бил собственик на малка работилница, го води на автомобилното състезание Coppa Florio още през 1908 г. Година по-късно малкият Ферари сам следи състезанието от Модена до Ферари. През тези години Енцо вече е решил какво ще бъде бъдещето му, а мечтата му се сбъдва скоро след Първата световна война.
Преди това обаче, през 1916 г. умират при грипна епидемия в Модена двама от най-близките на Енцо - неговият баща Алфредо и брат му Дино. Самият той едвам оживява от тежкия грип. След войната младия Енцо поема работилницата на баща си, но бързо фалира заради следвоенната криза. Намира работа във фирмата CMN, където успява да реализира и мечтите си да бъде автомобилен състезател.
Първите му прояви там обаче не били впечатляващи и за спортните възможности на Енцо Ферари се заговорило едва като преминал на работа в Алфа Ромео. На състезанието Targa Florio през 1920 г . е втори, като през същата година печели и няколко не толкова известни състезания.
През 1923 г. Ferrari се жени за танцьорката Лаура Гарел. Казва се, че заради нея той напуснал състезанията и се заел с тяхната организация. През 1929 г. основава отбора си Scuderia Ferrari, който първоначално се състезавал с модели на Alfa Romeo.
В края на 30-те години Енцо Ферари става шеф на състезателния отдел на Alfa Romeo. По това време Ferrari вече е бил известен в автомобилните среди, а логото на автомобилния му отбор било популярно. Черният жребец на жълт фон (цветът на Модена) става символ на Ферари от 1923 г. Червеното знаме (червено бил цветът на италианските състезателни автомобили по време на международни състезания между двете войни) и днес е символ на автомобилния спорт, не само на Scuderia Ferrari.
През 1932 г. се ражда синът на Енцо, Алфредо, наричан галено Дино. Той минал през най-добрите за времето си училища за да стане конструктор, който да поеме ръководството на бащината фирма. През 40-те години Ferrari се разделя с Alfа Romeo, a след Втората световна война, през 1948 г., основава собствена фирма за производство на автомобили. Целта му обаче не била производството на обикновени серийни автомобили, той искал да произвежда само „най-добрите спортни коли”.
Енцо успял в това си желание. През 1952 г. Алберто Аскари става световен шампион във Формула 1 за първи път с Ferrari. От тогава до днес отборът на Ferrari печели стотици титли и победи. В средата на 50-те години обаче, Енцо Ферари преживява нова трагедия, от която не може да се оправи до края на живота си. Синът му Дино заболява от мултиплена склероза и през 1956 г. умира.
От тогава до края на дните си Енцо никога не сваля черните си очила пред други хора. През 60-те години нарича на негово име един от най-славните спортни автомобили на всички времена – Ferrari Dino, който печели многобройни победи през 60-те и 70-те години на миналия век.
Енцо имал и друг син – Пиер, който се родил през 1945 г. от извън брачна връзка, но чувствата към него никога не били толкова силни. Ferrari, бил наричан „Il Commendatore” заради прословутия си авторитарен стил на ръководство, който след смъртта на Дино става още по-силен, защото Енцо посвещава почти цялото си време само на фирмата. През 60-те години тя престава да произвежда само спортни автомобили, като открива завод в Маранело. Парадоксално, но Енцо имал противоречиво отношение към своите клиенти, които наричал сноби, които не се интересуват толкова от перфектните качества на автомобила и които търпял само защото помагали финансово на състезателния отбор.
Все пак в края на 60-те години финансовите проблеми довели до поглъщане на фирмата на Енцо Ферари от Fiat. Името му обаче било вече прекалено славно за да си позволят да го заменят с Fiat. Нещо повече, до края на живота си Енцо Ферари имал силно влияние и решаваща дума по отношение на състезателните автомобили и отбора. 
Енцо Ферари умира на 90 години, през 1988 г.
0
