В предишния филм от поредицата "Визия Нула" се спряхме на видимите разлики между зимните и всесезонните гуми. Сега е време да поговорим и за невидимите. Които са не по-малко важни.
ОСНОВНИЯТ МАТЕРИАЛ си остава естественият каучук, но се добавят още множество синтетични материали: стирен-бутадиен (за намаляване на цената), полибутадиен (понижава нагряването при триене), халобутил (пречи на въздуха да минава през гумата). Силицият подсилва гумата и също намалява нагряването. Въглеродните сажди повишават устойчивостта на износване и между другото дават черния цвят - без тях гумите щяха да са белезникави. Сярата допълнително свързва молекулите на каучука при вулканизацията. На зимните гуми често се добавят и растителни масла за омекотяване на сместа.
ТЪКМО ТОВА Е КЛЮЧЪТ към добрата зимна гума: меката смес. Асфалтът далеч не е гладка повърхност - за да има добро сцепление, материалът на гумата трябва да прониква максимално дълбоко в неравностите по него. Проблемът е, че при ниски температури материалът, от който се прави всесезонната гума, се втвърдява и губи тази способност. Затова зимните се правят от специални смеси, които остават меки и в големите студове. Разликата е огромна: изпитанията на Continental например показват, че при температура 50 километра в час върху сняг летните гуми спират средно с 31 метра по-далеч от зимните - това е дължината на шест коли.
ЗАТОВА НЕ БИВА да чакате първия по-сериозен сняг, за да смените гумите. Повечето експерти съветват да ползвате зимни, когато температурите паднат под 7 градуса по Целзий. И обратно, сваляйте зимните, ако трайно се стопли до над 10 градуса, защото над тази граница сместа се изпича и губи качествата си.