Борбата за титлата "най-абсурден път в Европа" несъмнено би била много оспорвана - ако такава титла изобщо се присъждаше. И все пак това 4-километрово каменно пътче в Западна Франция има едно недостижимо предимство пред конкурентите. За разлика от много български пътища, които съществуват само на отделни места, то съществува само... от време на време.
Нарича се "Пасаж дю Гоа" и свързва френското крайбрежно островче Ноармутие с материка при село Бовоар-сюр-мер. Някога до островчето се е стигало само с лодка; постепенно обаче заливът Бурньоф толкова се затлачил с тиня, че се образувал естествен коридор до Ноармутие. Именно върху този коридор бил построен и пътят, някъде около 1840 година.
Придвижването по него е безгрижно, ако не броим една досадна подробност - по време на прилив паветата се оказват изцяло под водата. В най-високата точка на прилива пътят е на дълбочина почти 4 метра. На практика той е използваем два пъти в денонощие в продължение на няколко часа.
Разбира се, френските власти са поставили достатъчно предупреждения и електронни табели, които светят, когато пътят не бива да се ползва. Въпреки това всяка година се намират шепа идиоти, които пренебрегват предупрежденията и накрая са принудени да оставят автомобилите си на волята на океана. За самите шофьори опасността не е голяма, защото по протежение на пътя има спасителни кули, на които могат да се качат, докато изчакват отлива.
Всяка година по Пасаж дю Гоа се провежда състезание по бягане, като задължително в част от него участниците тичат във водата. През 1999 куриозният път дори бе етап от Тур дьо Франс, колоездачната обиколка на Франция. И всъщност изигра решаващо значение за изхода й - заради хлъзгавите павета се стигна до масово падане, което сложи край на амбициите на Алекс Цюле да се бори с Ланс Армстронг за победата.