През ноември BMW стартира продажбите на новия си флагман – купето от 8-ма серия. Тоова става близо 20 години след края на производството на „осмицата” с индекс Е31. Вече се знае, че скоро ще се появи и екстремна версия М8 с 4,4-литров V8 битурбо, който ще развива над 600 к.с. Състезателната версия на тази кола по-рано тази година участва в „24 часа на Льо Ман”.
Малцина обаче знаят, че при първото поколение на BMW 8-Series също имаше версия на М8, която беше далеч по-радикална от сегашната. За нея подразделението BMW Motorsport проектира уникален V12 мотор с обем 6,1 литра, заради който са напълно преработени шасито и каросерията на колата. Направен е дори тестови прототип, но в крайна сметка тази машината така и не се появява на пазара.
В началото на 90-те години няколко немски издание публикуват качествени „шпионски” снимки на колата, но от BMW категорично откричат съществуването на подобен проект. Едва през 2010 г. – точно 20 г. след направата на единственото BMW M8, компанията го показва на малка група журналисти. А наскоро изданието Jalopnik получава от архива на баварците снимки на автомобила, които са направени през 1990 г. и не са били публикувани по-рано.
През 1989 г. баварците стартират производството на модела 850i, който изглежда като пришълец от бъдещето. Той притежава всичко, за което може да се мечтае, като дизайнът на Клаус Капиц действително е забележителен. Колата разполага със специално шаси с многоточково задно окачване, впечатляващ интериор на 4-местния салон и най-модерните за времето си електронни системи.
Има обаче и един недостатък – не е нито бърза, нито спортна. Двигателя – 5,0-литров V12, работи доста плавно и тихо, но развива едва 300 к.с. Това е само с 14 к.с. повече от 6-цилиндровия мотор, поставян на BMW 635 CSi. Отчитайки теглото от 1790 кг., „осмицата” отстъпва на „шестицата” при пътно поведение. Но в крайна сметка 850i не е правен като суперкола. Такава трябва да стане BMW M8.
За целта „осмицата” е подложена на диета. Салонът е преправен, като остава само с две места. Предните луксозни седалки са замени със състезателни, които са по-тесни. Максимално е опростена климатичната система, а вратите са направени от карбон – нещо, което по това време се използва само при суперскъпи коли от рода на Ferrari F40 и Porsche 959.
Променено е и окачването, като стоманените елементи по него са заменени с алуминиеви. Всичко това има една цел – намаляване на теглото, като в крайна сметка инженерите на BMW Motorsport успявата да премахнат около 300 кг. Така колата тежи 1500 кг., но в същото време каросерията е преправена, като е добавена отсъстващата при оригиналната 8-Series средна стойка.
Разликите във външния вид не са големи, но за сметка на това са функционални. Поставен е нов преден спойлер, чиято цел е подобряване на притока на въздух в моторния отсек и към спирачките. Във въздухозаборниците през задните колела да скрити маслените радиатора и задния редуктор. Премахнати са излизащите фарове, което се налага заради поставянето на въздушни филтри под капака.
Най-голямата разлика обаче си остава уникалният двигател. В продължене на 20 години – времето, в което се произвежда 8-Series, на автомобилите от нея се поставят V8 и V12 мотори от четири семейство. Първият е V12 M70 (и неговият спортен вариант S70), който след това е заменен от V12 M72. За по-слабите версии се предлагат V8 V8 M60 и M62. Всички V12 двигател се отличават с консервативната си конструкция с един разпределителен вал и два клапана на цилиндър, което не позволява увеличение на мощността.
Всичко това води до създаването на специален мотор S70/1, в чиято основа е M70. Екипът от инженерите на легендарния Паул Роше успява да увеличи обема до 6064 куб. см, като поставя два разпределителни вала и четири клапана на цилъндър. Поставени е нова изпускателна система – подобна на тези, които се използват от състезателните коли на баварците или от другите атмосферни мотори BMW Motorsport. Скоростната кутия е 6-степенна, механична.
Мощността на двигателя достига 520-550 к.с., което означава, че ако M8 с подобни показатели беше излязло е на пазара през 1993-1994 г., то би се конкурирало успешно с някои от най-мощните и най-бързи суперколи от това време - Ferrari F40 развива 478 к.с., а Lamborghini Diablo - 482 к. Единствено Bugatti EB110 е по-напред (560-612 к.с.).
Офциални данни за динамиката на BMW M8, разбира се, няма. Може единствено да се опрем на факта, че купето 8-Series, доработено от ателието Alpina – B12 5.7, при мощност 416 к.с. развива 300 км/ч. Това показва, че М8 вероятно би вдигнало около 320 км/ч.
В крайна BMW M8 е напълно готово за серийно производство, но ръководството на компанията не дава „зелена светлина” на проекта. Вмество това е решено да се пусне в серия далеч по-простото BMW 850 CSi. Неговият двигател също е проектиран от BMW Motorsport, но не е толкова сложен. Обемът на V12 мотора с индекс S70B56 е увеличен до 5,6 литра, като са запазени двата клапана на цилиндъра. Мощността достига 380 к.с., като агрегатът се комбинира само с механична скоростна кутия.
Подобно решение всъщност се оказва правилно, тъй като цялата осма серия е търговски провал. За 10 години на производство – от 1989 до 1999 г., са продадени 30 621 коли, като на версията BMW 850 CSi се падат 1510. Така тя е един от най-редките модели на BMW Motorsport в историята.
Има и още един мит около BMW M8, който трябва да бъде разбит. Мнозина смятат, че под капака на опитния образец на модела е поставен същия двигател, на който разчита и суперколата McLaren F1. Двата мотора действително имат един и същи работен обем – 6064 куб. см, както и почти еднакви индекси - S70/1 на BMW M8 и S70/2 на McLaren. Всъщност обаче това са напълно различни агрегати.
През 1990 г. главният инженер на BMW Motorsport Паул Роше действително се среща с конструктора на McLaren F1 - Гордън Мъри, с който са близки приятели и са работили заедно над болидите на Brabham във Формула 1. Срещата се провежда в Мюнхен, като на нея присъства и шефът на McLaren по това време Рон Денис. На нея Роше им предлага да използат 48-клапановия двигател S70/1, но според Мъри той е твърде голям и тежък.
„Трябва ни двигател с голям работен обем и минимално възможен размер (не повече от 600 мм дължина), с обороти до 7500, мощност над 550 к.с. и тегло до 250 кг. Трябва да има здрав блок, за да изпълнява носещи функции и сух картер за високи натоварвания”, обяснява Мъри, на което Роше отговаря просто и кратко: „Ще направим нов мотор”-
Така при финалната версия на двигателя за McLaren F1 мощността е увеличена до 627 к.с., дължината е именно 600 мм, но теглото леко превишава определена норма – 264 кг. Гордън Мъри обаче преглъща този факт, тъй като получава 14% увеличение на мощността. А на 14 март 1992 г. е произведен именно първият BMW S70/2, който е предаден на McLaren за тестове на проттотип на F1.
След това BMW Motorsport подготовя и двигател S70/3 за състезателната версия McLaren F1 GTR, която печели „24 часа на Льо Ман” през 1995 г. На неговата база по-късно е създаден и моторът P75 за прототипа BMW V12 LMR, който също участва в легендарното състезание.
Снимки: BMW Motorsport
0
