Допреди години почти всички автомобили на пазара бяха с хидравлични (серво) усилватели на волана, но новите поколения са с електрически. Коя от двете системи е по-подходяща?
Ако погледнем в историята, то първо е изобретена хидравличната система, но в самото начало на автомобилите се поставят електрически усилватели. Както става ясно, в началото на своята еволюция нито едната, нито другата системи получават масово признание в автомобилната промишленост.
Първите коли с хидроусилватели на волана се появяват в САЩ през 1951 г. Само две години след това те са повече от милион, а през 1954 г. всяка четвърто нова кола, която се продава, е оборудвана с тази система. В Европа тя започва да се поставя масово едва през 80-те години.
В същото време електрическият усилвател на волана започва да се използва през 80-те години в Япония, след което се разпространява и в цял свят. Тази технология постепенно измества хидравликата, тъй като не се нуждае от течност, която да се налива, проверява и съответно долива, ако се налага. При нея шансовете да излезе от строя, са далеч по-малки.
Разбира се, има шанс и електрическият усилвател да се провреди, като тогава ремонтът му е далеч по-сложен и много често се налага той да бъде смеен напълно. Като цяло обаче тази система не се нуждае от специално обслужване, която я прави по-удачна за използане.
На свой ред при хидравликата трябва да се следи нивото на течността, да се проверява състоянието на кабелите и маркучите. Специално внимание трябва да се отделя и на състоянието на помпата, която подава течността при завиване на волана. Самата течност също трябва да се сменя редовно.
Всичко това води и до повече проблеми. Неслучайно в ръководството за експлуатация се казва, че при хидравличния усилвател воланът не трябва да бъде държан в крайна положение повече от 5 секунди. В случая налягането налягането в системата е огромно и може да достигне до 150 бара (за сравнение в гумите то е около 2,5 бара). Съответно марукчите и съединенията доста трудно удържат това налягане и може да се появят течове. Към това трябва да се прибави и високата температура – до 80 градуса, която може да доведе до прегряване на помпата.
В същото време електрическият усилвател не се нуждае нито от течности, нито от тръби, което съответно означава, че няма ограничения за това колко време може да се държи воланът в крайно положение, тоест максимално навит на една страна. Освен това в този случай връщането в нормално положение е далеч по-лесно и може да стане дори с един пръст на волана.
Изглежда, че е време хидравличните усилватели да бъдат изпратени в историята. Това е така, но само донакъде. Факт е, че съвремените електрически усилватели са по-надеждни и се настройват по-добре, но имат един съществен проблем. Те не разполагат с достатъчно мощност и съответно не могат да се поставят на големи камиони. При тях хидравликата се справя, тъй като е свързана директно с двигателя с вътрешно горене.
Всички приведени до момента аргументи не отговарят в достатъчна степен на въпроса „Защо производителите се отказват масово от хидроусилватели в полза на електричеството?” Всъщност основните причини за това са две. Първата е – електрическите са по-икономични. Те използват енергия само при завъртане на волана. Ако колата се движи направо, системата буквално „спи”. В същото време хидравликата се нуждае от енергия през цялото време – когато завива тя е повече, а когато се движи направо – по-малко. Всичко това води както до по-голям разход, така и до по-високи вреднии емисии.
Казано по друг начин – производителите правят всичко възможно техните автомобили да отговарят на изискванията за икономия на горивото и за екология. Това принуди дори марки като BMW и Porsche да се насочат към електрически усилватели, въпреки че не искат да се разделят с едно от най-силните си оръжия – натуралната връзка между волана и пътя, която е по-добра с хидравлика.
Втората причина, която налага използването на електрически усилватели са новите технологии и най-вече асистентите на водача. Без електроусилвателя нямаше да станат възможни системите за автоматично паркиране или следване на лентата на движение, да не говорим за автопилот, които стават все по-масови.
0
