Още откакто първият Willys бе създаден за нуждите на американската армия през Втората световна война, популярността на всъдеходните автомобили, или още джипове, расте непрекъснато. А в последния четвърт век, с изковаването на термина SUV, интересът към тях се превърна в мания. Който има такива модели в гамата си, печели. Който няма, бърза да направи - и това се отнася дори до такива икони като Rolls-Royce, Lamborghini и даже Ferrari.
Колкото и да е странно обаче, в тази плодородна нива има и провали. Ето втората част от нашите 12 SUV модела, които по една или друга причина не успяха да вземат своето парче от тортата и днес са благополучно забравени (първата част вижте тук).
Daihatsu Rocky (1988–1992)
Компактно и надеждно автомобилче, също толкова проходимо като подобното Suzuki Samurai, но с 94 коня вместо жалките 66 на Suzuki-то, това Daihatsu изглеждаше добро предложение и за Азия, и за онези европейски пазари, които ценят доброто 4х4. Японците обаче неясно защо решиха първо да го наложат в Америка, където с подобни размери са само моторните косачки. Дори и името му звучеше на американците като комично изхвърляне - все едно да наречеш болонката си "Рамбо".
International Travelall (1953–1975)
В наши дни онези, които могат да предложат SUV с три реда седалки, процъфтяват. Но машината, която на практика сложи началото на този сегмент, отдавна е в архивите. Travelall (буквално "пътуват всички") е създадена през 1953 от компанията International Harvester - доста по-прочута с камионите и селскостопанските си машини. Това е първият всъдеход с три реда седалки (макар и в началото само с две врати). Две десетилетия Travelall се радва на лоялни клиенти, но Арабската криза през 1973 и петролното ембарго буквално заличават модела от картата - и нищо чудно, защото средният му разход е от порядъка на 27 литра на 100 км.
Isuzu VehiCROSS (1997–2001)
Още един опит на тази почтена японска компания да се хареса на американците - този път с твърде футуристичен за времето си дизайн. Под него се криеха познатата платформа на Trooper, два доста лакоми V6 двигателя и система за променливо 4х4 от BorgWarner. За широката публика тази кола бе твърде нестандартна, и VehiCROSS бързо слезе от поточните линии. Малкото оцелели екземляри днес се радват на почти култов статут.
Acura SLX (1996–2000)
Луксозната марка на Honda навреме осъзна важността на SUV сегмента - и дори си правеше тънки сметки с този модел най-после да излезе от оковите на американския пазар и да се пробва и в Европа. SLX бе рекламиран като японския конкурент на Range Rover - кола, която можеш да караш и в пустинята Сахара, и на бляскаво парти в Лас Вегас.
Единствената пробойна в иначе перфектния замисъл беше самата кола: вместо да разработи нещо свое, Acura просто взе от Isuzu лиценза за добрия стар Trooper, и после го натовари с толкова много допълнителни и тежки екстри, че 190-те коня на 3.2-литровия V6 се оказаха крайно недостатъчни. Добавете към това склонност към преобръщате, и ще разберете защо SLX се спомина скоропостижно.
Land Rover Freelander SE3 (2003–2005)
Карането с вятър в косите и карането извън асфалтовите пътища са две от най-големите удоволствия на автомобилния свят. Защо тогава да не ги съчетаем в едно? Водени от тази логика, от Land Rover предложиха тази странна кръстоска през 2003. И се провалиха - може би защото поставянето на покрива отнемаше половин час, което не е никак приятно, ако внезапно завали. А също и защото качеството на сглобката им по това време не беше, меко казано, по върховете на класациите. В крайна сметка хората, които искат SUV с подвижен покрив, продължиха да си купуват доста по-евтиния и по-проходим Jeep Wrangler.
Suzuki X-90 (1996–1998)
Като повечето модели на Suzuki, и това малко всъдеходче бе надеждно, достъпно като цена и с отлична проходимост (за което помагаше и необичайно късото му междуосие). Онова, което го провали, бе външният му вид - както се изрази един критик, с предница от малолитражка, задница от семеен седан и нищо по средата.
1
