Спасението за дизела? Олио!

Дизеловите двигатели може все пак да имат бъдеще, стига да сменят типа на ползваното гориво. Във Великобритания държавната агенция по пътищата започва проучвания за ползите от замяна на петролния дизел с т. нар. парафинови горива, произвеждани най-вече от растителни мазнини като слънчогледово или рапично олио. Във Франция подобни изпитания започнаха още през пролетта.



"Най-доброто решение за справяне с увеличаващия се трафик, без да допускаме влошаване качеството на въздуха, е да заложим на по-чисти автомобили с ниски емисии", заяви говорител на агенцията, която ще инвестира 100 млн. британски лири (111 млн. евро) в изследванията.

ПАРАФИНОВИТЕ ГОРИВА отдавна не са новост - дори и сега повечето производители на петролен дизел използвят до няколко процента от тях в крайния състав на горивото. Големият им плюс е, че се състоят почти изцяло от алкани и не съдържат сяра, за разлика от петролните продукти. В емисиите им няма серен диоксид, а азотните оксиди са средно с 30-40% по-малко.


Биодизелът отдавна не е новост и в някои страни се продава навсякъде по бензиностанциите. Като цяло обаче потребителите са слабо запознати с него

Съвременните дизелови двигатели са напълно пригодени да работят и със 100% парафиново гориво, макар повечето производители да не го препоръчват. Миналата година например Mercedes одобри официално такова гориво за цялата си гама лекотоварни дизелови автомобили.

ЛЮБОПИТНОТО Е, ЧЕ НЯКОГА дизеловият двигател е създаден тъкмо с идеята да гори растителни мазнини. Първият работещ прототип на Рудолф Дизел на парижкото изложение през 1900 година например горял фъстъчено масло. Едва по-късно инженери на американската Standard Oil - компанията на милиардера Джон Рокфелер - налагат вместо това доста по-евтината тежка фракция на петрола, която сега познаваме като дизелово гориво.


Първият двигател на Рудолф Дизел е горял фъстъчено масло

ОЩЕ ПРЕЗ МИНАЛАТА ГОДИНА ЕС прие нов стандарт за парафиновите горива (EN15940), който вече е част и от Българския държавен стандарт. Има два основни начина за производство на подобни синтетични дизели: от растителни или животински мазнини чрез хидрогенизация, или произведени по цикъла на Фишер-Тропш, при който горивото се прави от въглища, природен газ или биомаса.
В сравнение с традиционния дизел тези голива имат по-ниско енергийно съдържание, но по-високо цетаново число (тоест по-ниска температура на възпламеняване - особено тези, произведени от животински мазнини).


Поля с рапица

БЪЛГАРИЯ НАПОСЛЕДЪК се утвърждава като водещ производител на биодизел, най-вече от рапица. През 2016 българският износ на биогорива се е увеличил с цели 205% спрямо 2015, показва статистика на Министерство на икономиката.