Повечето от нас имат проблеми с ориентирането в непозната и нова за нас среда. Това важи както, когато ходим пеша, така и когато шофираме. Затова и все по-масовото навлизане на преносимите и вградените навигации в ежедневието на автомобилистите беше посрещнато с облекчение от всички. Край на изнервеното оглеждане на сградите, край на битката с пътната карта и т.н. 
Но изследване на лондонския University College показва, че ако разчитаме само на навигационната система, то ние ощетяваме два важни центъра в мозъка ни – първият отговаря за паметта и посоката на движение, а вторият – за взимането на решения. Когато се доверяваме сляпо на навигацията, тези функции на мозъка ни просто не ни трябват.
В изследването са участвали 24 доброволци, които е трябвало да се ориентират в централен Лондон, като половината трябвало да минат по предварително зададен маршрут, а другите – да се ориентират сами и да решават откъде ще мине маршрутът им. Изследването на мозъците на доброволците не е показало допълнителна стимулация или дейност при тези, които са ползвали навигацията, а при другите, които е трябвало да се справят сами, е отчетена пълноценна мозъчна дейност: те са спорили, взимали са решения, търсили да правилното място и т.н.
„Най-общо, казано, когато технологиите се грижат за това да ни казват накъде да вървим, тези части от мозъка, които отговарят за този процес, просто не реагират – обясни в специално изявление професорът по експериментална психология Хуго Спиърс. – Мозъкът ни се изключва и не показва интерес към улиците и обстановката около нас. Което няма как да е добре.”
0
