Дългогодишният шеф, осъществил глобалната експанзия на компанията, сега продава акциите си
Дългогодишният шеф на Volkswagen Group Фердинанд Пиех се подготвя да се оттегли напълно от компанията и да продаде акциите си, съобщава Bild am Sonntag. Пиех притежава 14.7% от фамилния холдинг Porsche SE, който е мажоритарен акционер във VW. При днешните цени делът му струва около 1.1 милиарда евро. По устав Пиех (вляво) е длъжен първо да предложи акциите си на Волфганг Порше и останалите си роднини в семейния холдингПиех от десетилетия е в хладни отношения с братовчедите си от фамилията Порше, които са другите главни акционери в холдинга. Преди месец обаче двете страни окончателно се скараха, след като Пиех обвини роднините си и останалите членове на Надзорния съвет на VW, че знаели за Дизелгейт година преди скандала, но не предприели нищо. В отговор те заплашиха да го съдят.Според Bild Пиех е предложил на братовчедите си да откупят дела му или поне голяма част от него, но още не се знае дали ще се стигне до сделка. По договор останалите акционери в Porsche SE имат право да направят първата оферта за акциите, преди те да бъдат пуснати на свободния пазар. Най-вероятно Пиех ще продаде дела си преди общото събрание на акционерите на 30 май. 79-годишният днес Пиех е една от най-забележителните фигури в историята на германската автоиндустрия. След като роднините му отказаха да му позволят да влезе в управата на семейната компания Porsche, той се насочи към скромната Audi и я превърна в един от трите най-големи производители в премиум сегмента. Пиех през 80-те, когато превърна Audi в глобална компанияПрез 1993, когато концернът VW бе само на три месеца от банкрута, Пиех бе привлечен като председател на управителния съвет и за броени месеци успя да стабилизира компанията. Той бе архитектът на глобалната експанзия, при която групата придоби марки като Bentley, Lamborghini и Bugatti. През 2002 Пиех се оттегли от управителния съвет, но оглави надзорния, в който за кратко вкара и последната си съпруга Урсула. През 2015 влезе в конфликт с тогавашния изпълнителен директор Мартин Винтеркорн, не бе подкрепен от общото събрание и се оттегли. Самият Винтеркорн бе принуден да подаде оставка половин година по-късно заради гръмналия Дизелгейт.