В последните години е прието за безусловно вярно схващането, че двигателят с вътрешно горене ще изчезне и е само въпрос на време това да се случи. Все повече правителства говорят за тоталната забрана на автомобилите с конвенционални двигатели след определен период от време, но засега нито едно от тези предложения не е разглеждано сериозно. Въпреки това, натискът върху индустрията се отразява неминуемо на инженерните решения, които автомобилните производители разглеждат, за да си подсигурят сигурно бъдеще. Идеята е проста – възможно най-малко въглеродни емисии и възможно най-висока мощност. Факт е, че бъдещето на двигателите с вътрешно горене не изглежда никак бляскаво, но дали не съществува решение, което може поне да удължи живота на утвърдената технология?
Всъщност има, и то е измислено още в края на 19 век.Идеята е да се вземат два стандартни двигателя, да се отстранят цилиндровите глави и да се монтират един върху друг, така че цилиндрите да съвпаднат, а буталата да се движат едно срещу друго. По този начин, инженерите са сигурни, че може да се постигне по-ефективно изгаряне, което пък да доведе до по-нисък разход на гориво и по-малко парникови газове, изпускани в атмосферата.
Както се казва в публикацията на технологичното издание Wired, двигателите с насрещно движещи се бутала отдавна са в главите на инженерите. При тях няма нужда от разпределителни валове и клапани, но за разлика от двутактовите двигатели, които на практика работят по същия начин, двойно по-големия брой бутала, се грижи за генерирането на достатъчно мощност.
Проблемът е, че десетилетия наред компаниите така и не успяха да измислят начин за прецизното смесообразуване на този тип двигатели, което да помогне за извличането на пълния им потенциал. Именно заради това, на пазара все още няма сериен автомобил с такъв двигагел. Макар че този тип двигатели изглеждат сложно, реално в конструкцията им има много по-малко движещи се части, тъй като инженерите вадят от уравнението сложните цилиндрови глави и всички клапани, разпределителни валове и зъбни колела, които са в тях.
Все пак в дъното на тунела има лъч светлина. Група от инженери са успели да усъвършенстват дизайна на двутактовия насрещен двигател. Надеждата им е да използват последните технологии при двигателите с вътрешно горене заедно с нестандартната конфигурация, използваща няколко дълги цилиндъра с по две срещуположно движещи се бутала.
Ползите от всичко това са повече от очевидни – създаването на високоефективен двигател, в чиято основа стои утвърдена технология и възможност за използването на съществуващата от десетилетия инфраструктура за зареждане.
Видеото разкрива подробности около проекта: