Как се образуват задръстванията?

През 2008 г. екип от японски учени най-накрая успя да изследва в детайли феномена на задръстването – онова неприятно скупчване на автомобили, което всеки ден изнервя шофьорите в градски условия. Изследователите са успели да заснемат процеса по формирането на задръстването, което от своя страна им е позволило да проучат причините за възникването му.


 

За целта японците са построили кръгло тестово трасе с обиколка от 230 метра и са пуснали там 22 коли. Интересното в случая е, че платното за движение е само едно. Колите, участващи в експеримента, започнали да се движат със скорост от 30 км/ч, което е и обичайната скорост, с която автомобилите се движат в задръстването, преди да им се наложи да спрат съвсем.


 

Първоначално, автомобилите поддържали една и съща скорост, но понеже хората не са перфектни същества, някои от водачите започват да забавят или да забързват темпото си, което нарушава способността им да поддържат същата скорост с автомобила отпред. Колите започват да забавят. И понеже отсечката е във формата на перфектен кръг, е лесно да видим как колите, които са напреднали, започват да забавят, после да ускоряват, после отново да забавят и тн. Оказва се, че най-малката промяна в скоростта се пренася и към останалите участници в движението, подобно на ударна вълна. 
 

Учените от университета в Нагоя, Япония, подчертават, че наблюдаваните резултати биха се мултиплицирали в реалния свят, където лентите са повече и промяната в скоростта се дължи на хиляди външни фактори.


 

Общо, американците прекарват 8 млрд. часа от живота си в задръстване, става ясно от изследване, проведено от Inrix – анализаторска къща, специализирала в изследвания на трафика. Средностатистическият жител на Лос Анджелис губи 81 часа годишно в трафик, а във Вашингтон и Сан Франциско – по 75 часа. Десетият най-населен град в Щатите – Хонолулу – пък е отговорен за 49 загубени часа годишно от живота на средностатистическия си жител.
 

Трафикът е нещо безкрайно досадно, биха казали повечето шофьори, и в това има резон. Десетки са проучванията, които показват, че задръстването, в което попадаме минимум два пъти дневно, убива продуктивността ни, замърсява околната среда, вреди на здравето ни, предизвиква стрес, води до агресия на пътя и превръща динамичните ни градове в изолирани зони, от които искаме да се спасим в почивните дни. В подкрепа на горното идва и една снимка от Пекин.


 

И обратно, трафикът е считан за признак на работеща и прогресивно развиваща се икономика. Колкото повече са работещите хора, толкова по-голяма нужда от персонален транспорт съществува. Натовареният пешеходен трафик в един мол например, означава, че същият работи добре, така че защо това да не може да бъде съотнесено към автомобилния трафик на един град? Интересното е, че принципът невинаги е валиден. Така например, преди 3 години в Остин, Тексас, бе отчетена най-голямата безработица за последните 16 години. Именно тогава, Остин бе обявен за вторият град в Щатите с най-натоварени улици. Първи в класацията бе Ню Йорк.

 

Дали трафикът е сигнал за добре развиващ се град едва ли би могло да се каже еднозначно. Сигурно е само, че може би е следствие на факта, че голяма група от хора са принудени да стават все по-рано сутрин, за да отидат на работа навреме. Това води със себе си умора и стрес, които завладяват хората, още преди те да са стигнали до работното си място. Намалената продуктивност, изгубеното време и увеличеният разход на колата костват на американците общо 120 млрд. долара годишно, изчисляват от Белия дом.

 

Друго изследване, направено от Университета Макмастър в Охайо, показва още по-ясно негативите от трафика, които обществото е принудено да търпи. От изследването става ясно, че когато средностатистическият жител на даден град прекарва повече от 35 часа годишно в трафик, ръста на заетостта в съответния град намалява. Хората започват да търсят работни места с по-висока заплата или такива, които са по-близо до дома им, а значимите за фирмите служители става дори по-претенциозни. Детройт няма никакъв проблем с трафика, но там не се забелязва и никакъв растеж на заетостта. Остин, от друга страна, предлага много работни места, които примамват жители от други градове, които се нанасят там и спомагат за образуването на нови задръствания.

 

 

Градската управа може да оптимизира и разширява мрежата на обществения транспорт, за да се стимулират хората да оставят колите си вкъщи. Трябва да се има предвид обаче, че градският транспорт също носи със себе си някои ограничения.

 

Психологията на трафика е сравнително ново поле за научни изследвания. Учените се опитват да разберат поведението на хората и грешките, които те допускат, и които водят до 90% от трафик инцидентите. Досега психолозита са категорични, че е много по-вероятно да станете агресивен, ако сте в личния си автомобил, отколкото на обществено място, тъй като купето на автомобила създава фалшиво чувство за сигурност. На това можете да станете преки свидетели още следващия път, когато седнете зад волана и някой ви засече на магистралата.

 

Всички се надяваме, че по-новите и хубави коли имат силата да променят това и да направят хората по-спокойни. Автомобилните производители работят усилено, за да направят моделите си колкото е възможно по-уютни за обитаване. Те ги оборудват с меко амбиентно осветление, изтънчени аудио системи, масажиращи седалки и др. Освен това, колите стават все по-икономични, така че дори по-стиснатите от нас би трябвало да станат малко по-спокойни. Полуавтоматичните функции, които набират все по-голяма сила, допълнително ще облекчат задръстванията, тъй като колите ще могат да комуникират една с друга, а и човешкият фактор ще бъде много по-малък, което пък ще намали вариациите в скоростта.

 

Всичко това води до естественото заключение, че най-ефективният метод за справяне със задръстванията е някой да направи така, че колите да се движат с една и съща скорост, да забавят по едно и също време и да ускоряват в пълен унисон. Засега това би било възможно единствено на магистрала и то с автономни коли. Представете си само, ако всички ние получим персоналния си компютърен шофьор, какво бихме могли да правим в десетките часове, които иначе остават погубени в задръстването.