Шейсетте години на миналия век донесоха бурен икономически растеж в западна Европа. Това постави началото на истинския просперитет, хората изкарваха повече пари и искаха повече и по-качествени стоки срещу тях.
Автомобилната индустрия отговори на това ново търсене с нова концепция за автомобила. Във Франция тя бе наречена voiture a vivre, или автомобили за живот. Водещо начало при тях става комфорта, сигурността, естетическото удоволствие от ежедневното управлението на автомобила. Рено 16 е първият представител на новото поколение автомобили произведени за да бъдат част от живота на човека. Рено 16 беше невероятно сполучлив за времето си петместен семеен автомобил, просторен и удобен, с оргинален дизайн при който се появи петата врата отзад, (днес позната като хечбек), даваща възможност за практично и удобно използване на багажника на автомобила. Концепцията за петата врата наистина беше приложена за първи път малко по-рано ( английският Austin A40 Countryman през 1959 г. и италианския Autobianchi Primula през 1964 г.), но едва при Рено 16 тя показа истинските си възможности, превърнали я в една от основните концепции в автомобилостроенето през следващите години. Днес с пета врата са над 50% от всички произведени в света автомобили.
Друга особеност на Рено 16 беше голямата площ заемана от стъклата на автомобила, която подсигурява отлична видимост и осветеност на купето. Модерният дизайн, иновациите и техническите характеристики на Рено 16 му донесоха титлата "Кола на 1966 г". Имаше защо. В сравнение със своите предшественици Рено Дофин, Рено 8 и Рено 10 имащи мотори разположени отзад, Рено 16 направи революция. Разположеният надлъжно отпред мотор, с обем 1.5 литра и максимална мощност от 63 к.с. задвижва предните колела. Скоростната кутия е четиристепенна ръчна. Двигателят е един от първите в света, чиито блок се отлива изцяло от алуминий. Рено 16 имаше и един технически куриоз. Разстоянието между осите на предните и задните колела се различава в дясната и в лявата страна на автомобила, като от дясно е 2650 мм, а от ляво е 2720 мм. Това е така поради особеностите на окачването и задвижването на предните колела приложени от френските конструктори.
При този модел има много други новости. Например използва се за първи път модерен алтернатор вместо разпространеното по това време динамо, или това, че четирите колела имат дискови спирачки и независимо окачване. Рено 16 достига максимална скорост от 145 км/час при комбиниран разход от 9.5 литра на 100 км. Рено 16 се произвежда цели 14 години и половина - до края на 1979 г., а общият брой на произведените автомобили достига 1.8 милиона. През 60-те години колите от Западна Европа внасяни в България бяха много малко. Сред тях обаче беше Рено 16, станало една от най-любимите коли за българите, работили в чужбина. Представители на този модел на Рено можеха да бъдат забелязани по българските пътища дълги години, почти до края на ХХ век.
