Един от легендарните автомобили официално влезе в историята. Последната бройка на Fiat Uno слезе от конвейера на завода на италианците в Бразилия. Всъщност Италия и цяла Европа се простиха с Uno още през 1995 г., но под името Fiat Mille автомобилът продължи да се произвежда в Южна Америка до средата на този месец. 
От 1983 г. досега от модела са продадени 8 800 000 бройки в най-различни модификации. Негов автор е Виторио Гидела, който се наема да създаде машина, която да бъде достоен наследник и приемник на популярните Fiat 127 и Fiat 850. Новият автомобил дава началото на нова ера за италианската марка.
Дизайнът на машината е поверен не на кого да е, а на ателието Giugiaro, което създава съвременен вид на колата. Той заедно с гръмко звучащото Uno играят сериозна роля за успеха. Амбициите на Fiat са огромни и неслучайно дебютът на модела се е състоял на Кейп Канаверал – сърцето на космическата програма на САЩ.
Опитът на италианците да превземат Америка с подобна кола е неуспешен, но с другите пазари нещата не стоят така. Моделът бързо се налага в Европа и Южна Америка, като излиза в две модификации – с 3 и с 5 врати. Първоначално се предлага в 3 версии – с индекси 45, 55 и 70 и в нива на оборудване S или ES. Последното означава „спестяване на енергия”.
Автомобилът по това време е достъпен с бензинови мотори с обем 0.9, 1.1 и 1.3 литра, като към тях малко по-късно е добавен е 1.3-литров дизел с мощност 45 к.с. Задното окачване е независимо, а отпред се залага на MacPherson. Още тогава Uno може да се похвали с дискови спирачки отпред и барабанни механизми отзад.
Характерният дизайн, просторният салон и икономичните мотори са основните причини за популярността на Uno, който през 1984 г. става „Автомобил на годината”. Тогава излиза моделът Uno SX, а година по-късно гамата двигателите е обновена, като в нея влиза 1.0-литров мотор FIRE с мощност 45 к.с. Моделът Uno 55 получава двоени карбуратор, което позволява мощността да достигне 58 к.с. И това става причина той да бъде прекръстен на Uno 60.
Интересното е, че оригиналният дизайн на Giugiaro първоначално е предназначен за автомобилите на Lancia. В края на 70-те години Джан-Марио Росиньоло, генерален директор на Fiat SpA, дава нареждане за създаване на приемник на Lancia A112 (Autobianchi A112), но след това е решено, че приоритет трябва да имат моделите на Fiat и дизайнът е даден именно на Uno.
Феновете на високите скорости също получават своето, след като през 1985 г. Fiat в сътрудничество с ателието Abarth започва производство на потресаващия за времето си Uno Turbo IE с двигател с обем 1301 куб.см и мощност 105 к.с. Той разполага със системата Antiskid – аналог на сегашната ABS. Този автомобил ускорява от 0 до 100 км/ч за 8 секунди и вдига 200 км/ч. От спортния Bertone Fiat X1/9 машината е получила електронната система за впръскване на горивото и турбина с водно охлаждане. По това време излиза и първото Uno с турбо-дизелов мотор – 1.4 литра и мощност 70 к.с.
В същия период стартира и производството в Бразилия. Моделите Uno CS и Duna се провалят в Европа, но стандартното Uno продължава да се радва на огромна популярност. И през 1985 г. преодолява границата от 1 млн. продажби.
Второто Uno получава 1.7-литров дизел от Fiat Ritmo през 1988 г. Моделът е показан на изложението във Франкфурт с преработен дизайн, но въпреки това си остава лесно разпознаваем. Благодарение на успехите на модела Fiat успява да роботизира напълно завода си в Ривалта, което позволява годишно производство от 450 000 бройки.
Отново през 1988 г. излизат няколко специални версии като Uno Sting. Те намират място между Uno и Uno С. След това се нареждат Uno 60, Uno 70 и Uno Turbo, разполагащ със 118 к.с. Версията 60 S от своя страна става основа на Uno Selecta, който получава вариаторна трансмисия.
Мястото на Uno през 1995 г. в Италия и Европа бе заето от Fiat Punto, който също скоро ще отиде в историята. И ще бъде заменен от нов модел от клас В, създаден на базата на Fiat 500. Успехът на Uno обаче си остава грандиозен, тъй като моделът заема осмо място в историята по продажби.
Снимки: Fiat
2
