Най-възрастните модели в света (Част 1)

В края на 2013 г. в Бразилия от завода на Volkswagen трябва да слезе от конвейера последната бройка на един от най-възрастните "жители" на автомобилния смят - минивана Volkswagen Kombi. Той е известен още като Bully, T2 или просто Bus. Произвежда се от 1950 г. и досега от него са продадени над 5 млн. бройки.

Източник: WikiMedia, лиценз: CC

С помощта на колегите от изданието Motor ви предлагаме първата част от 10 модела, които живяха доста дълго, но с течението на времето така и не се промениха.

"Нива" - от 1977 до наши дни

Историята на всъдехода ВАЗ-2121, както също е известен моделът, стартира от 1971 г. Или точно година след пускането на ВАЗ-2101. Тогавашният председател на Министерския съвет на СССР Алексей Косигин поставя пред ръководството на Волжския автомобилен завод (ВАЗ) задача да направи "автомобил за селото". С нея се заемат конструкторът Пьотър Прузов и дизайнерът Валерий Семушкин.

Първите прототипи нямат почти нищо общо с автомобила, излязъл в производство. Те се появяват през 1972 г. и заради външния си вид получават прякора Крокодил. Машините са разработка изцяло на ВАЗ, въпреки че за произвежданата по това време 2101 руснаците получават помощ от Fiat. Първите машини са без покрив, който е заменен от брезент. Техните изпитания са държани в строга тайна, а на любопитните е казвано, че това е модел на румънската марка Formika.

При второто поколение прототипи се появява твърд покрив, а окончателния си вид "Нива" получава едва при третата концептуална вълна. Именно тогова моделът е изпратен на тестовете за получаване на сертификат, като по време на тях автомобилът е сравняван със знаменитите УАЗ, както и английските Land Rover 88 и Range Rover. Изпитанията са успешни и заповедта за производство на модела е подписана на 31 юли 1975 г.

Първите 50 бройки са пратени на държавни учреждения за проверка на качеството. Появяват се модификации за лекари, ловци, полиция, снегопочистващи фирми и др. Има дори и "Нива" за медиите - News Hunter. Първата опитна серия излиза през 1976 г., а масовото производство стартира през април 1977 г.

Любопитното е, че на пазара излиза една напълно революционна машина. Към този момент при всъдеходите не се използва носеща конструкция, но във ВАЗ залагат на такава, защото имат опит с нея. Същото важи и за 1.6-литровия бензинов двигател с мощност 75 к.с., който се използва се появява на борда на автомобила, само защото във Волжския автомобилен завод нямат друг под ръка.

В своя оригинален вид "Нива" живее до 1994 г., когато претърпява първата си сериозна модернизация. Главното нововъведение е 1.7-литровия, 4-цилиндров мотор с мощност 81 к.с. Обновеният модел получава името 21213. След него излизат тривратите 2129 и 2130, които са с половин метър по-дълги. През 1996 г. се появява и модификация с 5 врати.

През 2004 г. "Нива" става Chevrolet Niva, благодарение на съвместния проект на АвтоВАЗ и General Motors. Оригиналната версия е кръстена само 4х4, като се твърди, че тя е на края на жизнения си път. По последни данни моделът ще се произвежда поне до 2017-2018 г.

УАЗ-451/452 - от 1958 г. до наши дни

Това вероятно е една от най-популярните машини в Русия. Фургонът на Уляновския автомобилен завод може да получава какви ли не названия и индекси, но на практика вече 55 години си е един и същ. Докога - никой не знае.

Прозвището на модела е "Буханка" (самун хляб), като то му е дадено още по време на изпитанията. Тогава автомобилът получава и още един прякор - Попова лъжичка, отново заради външния си вид. Неговата разработка започва по държавна поръчка още през 1955 г., като целта е създаване на евтино и високопроходимо транспортно средство, което да може да вози до 800 кг. на борда си. Моделът трябвало да бъде построен на базата на ГАЗ-69 (на долната снимка).

Това от една страна улеснява инженерите, които не трябва да разработват нова платформа. Рамковата конструкция на ГАЗ-69 се представя блестящо при изпитанията на тежък терен, тъй като моделът е с къса колесна база - 2300 мм. Конструкторите преместват шофьорското място над двигателя и по този начин откриват ново пространство за товар, като тази конструкция за първи път е използвана от съветската автомобилна промишленост.

Самуна е тестван в редица специални версии и специални модификации, които така и не излизат в серийно производство. През 1973 г. е разработен 16-местен автобус УАЗ-452К. Той обаче си остава само прототип, тъй като добавянето на още една ос и увеличаване на теглото, водят до висок разход на гориво. Години по-късно - през 1989 г. грузинска компания прави свой прототип с 6 колела и го произвежда зо 1994 г.

Първата машина излиза през 1958 г. в 3 модификации - товарен лек камион УАЗ-450Д, фургон УАЗ-450 и машина за Бърза помощ, носеща допълнителен индекс "А". Двигателят и шасито са на ГАЗ-63, като мощността на мотора е увеличена от 55 на 62 к.с. Скоростната кутия е 3-степенна механична.

През 1960 г. УАЗ пуска още по-прости и по-евтини версии на Самуна, които са само със задно предаване. Първият "фейслифт" е през 1961 г., когато към името е добавена единица. А на каросерията вече има допълнителна странична врата. Следват още модернизации, като при една от тях моделът получава 2.5-литров двигател от ГАЗ-21 с мощност 70 к.с. и 5-степенна скоростна кутия.

УАЗ-469/Hunter - от 1972 г. до наши дни

Разработката на УАЗ-469, известна и като Козел, стартира още през 50-те години на миналия век. Първата напълно завършена версия е готова още през 1961 г., а през 1962 г. преминава всички тестове. Серийното производство обаче стартира 10 години по-късно, като всъдеходът получава 4-степенна скоростна кутия и 1.6 мотор с мощност 75 к.с.

Моделът няма блокировка на диференциала, тъй като според неговите конструкторите проходимостта му е напълно задоволителна. Както и че подобно нещо ще оскъпи стойността на автомобила, който първоначално е бил предназначен само за военните. Изключения от това правило рядко се правят, но все пак някой "по-специални" хора в бившия СССР се снабдяват с такава машина.

В своя вид тя оцелява до 1985 г., когато получава нов индекс 3151. Следващата промяна идва през 2003 г., когато се появява второто поколение на всъдехода. Именно то и получава добавката Hunter към името си.

Lotus Seven/Caterham 7 - от 1957 г. до наши дни

Историята Lotus Seven започва малко насила. През 50-те години на миналия век приключва производството на първия "уличен" модел на Колин Чампън, носещ името Six. Първоначално компанията не планира пускането на приемник на "Шестицата", но интересът от страна на потенциални клиенти е заставила Чампан да измени своето мнение.

По това време името Seven е планирано за проекта на Lotus във Формула 2, но той така и не се задейства и названието е дадено именно на новия автомобил. Първият му прототип е доста напреднал за времето си - с дискови спирачки, задно окачване De Dion и състезателен двигател от компанията Coventry Climax. Донор на "Седмицата" става моделът Eleven (11), от който е взета каросерията.

Серийното производство на Lotus Seven стартира през 1957 г. Само че автомобилът вече е без мотора на Coventry Climax, който е заменен от агрегат на Ford с мощност 41 к.с. Окачването De Dion отстъпва мястото си на по-евтиния аналог Nash Metropolitan, а дисковите спирачки са заменени от барабанни. Машината се продава в два вида - напълно сглобена и готова за експлоатация, и като "кит-кар" - на части, които клиентът сам си сглобява. Цената на първата версия е 1000 паунда, а на втората два пъти по-малко. Скоро обаче се оказва, че Lotus не печели нищо, тъй като всички пари от продадени машини отиват за погасяване на разходите за заплати на работниците.

Освен Caterham, където и до ден-днешен произвеждат този автомобил, негови копия се правят и от много други компании, сред които са южноафриканската Birkin Cars, новозеландската Fraser, а също така и британските MK Sportcars, Westfield Sportscars и американската Brunton Auto. Всъщност Caterham получават правата върху модела през 1973 г.

Благодарение на Колин Чампън машината не отива в забвение и е произвеждана в редица модификации, без обаче да се променя външния си вид. А моделът си остава един от любимите на автомобилните фенове, които имат желание да си пробват силите на пистата.

Citroen 2CV - от 1948 до 1990 г.

"Грозното патенце", както е известен Citroen 2CV, си е извоювал статута на култов автомобил за Франция. Компактният хечбек е превозното средство, което позволява на разорените от Втората световна война жители да пътуват не само из Франция, но и сред други европейски държави. Той се представя блестящо, макар че в края на жизнения му цикъл вече не е вземан на сериозно.

Една от най-известните модификации на 2CV е Sahara. Тя разполага с предаване към четирите колела, като задна ос е задвижвана от отделен мотор. Този модел е предназначен за полицията и военните, но не постига успех и от него са продадени едва 700 бройки.

Разработката 2CV стартира още през 1938 г. До началото на войната обаче автомобилът не е готов, а направените прототипи, както и частите и документацията са унищожени от окупаторите. След края на войната всичко започва наново, а премиерата на "Грозното пате" става факт на автосалона в Париж през 1948 г.

Първоначално Citroen 2CV (който за разлика от Volkswagen Beetle и Fiat 500, има не две, а четири врати), се комплектова с мотор тип "боксер" с мощност 9 к.с. и 4-степенна скоростна кутия. Сред новостите при модела са още независимото окачване и предното предаване. Интересът е огромен, като според слухове за нов автомобил се е чакало близо 5 години.

Дизайнът на автомобила така и не се променя до края на живота му - 27 юли 1990 г. Тогава от конвейра на Citroen в португалския град Мангуалди слиза последната от общо 5 114 959 бройки 2CV.

Снимки: Motor

Очаквайте втора част на най-възрастните модели в света