Muscle cars срещу европейски спортни коли - спорът не е за конски сили и цена

В основата на всичко стои географията. В Европа, където пътищата са тесни, а завоите в Алпите – безкрайни, се роди идеята за леката и пъргава кола. Европейските производители като Porsche, Lotus или BMW заложиха на баланса, ниското тегло и сложната аеродинамика. За тях скоростта в права линия е скучна, ако не можеш да влезеш в завой със 120 км/ч, без да усетиш и грам накланяне на каросерията. Тук двигателят често е по-малък, но високотехнологичен, с високи обороти и хирургическа прецизност при превключване на предавките.

От другата страна на Океана философията е коренно различна: „Displacement is king“ (Обемът е крал). В Америка, където магистралите са прави до хоризонта, а бензинът по-евтин от млякото, никой не се интересуваше особено от „излишни“ технологии като независими задни окачвания или турбокомпресори. Вместо това те взеха най-големия възможен V8 агрегат и го натъпкаха в здраво, тежко шаси. Масълкарът не е създаден да „танцува“ по серпентините; той е създаден да разкъсва асфалта на светофара и да издава звук, който кара прозорците на съседите да вибрират.
 

Разликата в технологиите също е фрапираща. Докато в Европа още през миналия век се премина към сложни многозвенни окачвания, класическите американски мускули разчитаха на цял заден мост (live axle) – технология, по-близка до камионите, отколкото до състезателните болиди. Това прави американските машини по-евтини за поддръжка и изключително здрави, но и доста непредвидими, ако се опитате да ги карате агресивно по мокър път със завои.

В последните години обаче границите започнаха да се размиват. Модерни икони като Ford Mustang и Chevrolet Camaro вече имат окачване, което ги прави конкурентни на пистата, а европейските гранд туръри станаха все по-мощни. И все пак, ако седнете в Dodge Challenger, веднага ще усетите разликата: това е сурова, първична мощ, която не се интересува от изискани маниери.

Казано по друг начин, американският масълкар е за бунтарите, за любителите на високия въртящ момент и миризмата на изгоряла гума, докато европейският спортен автомобил остава изборът за тези, които ценят финеса и съвършената траектория.