Mercedes похарчи милиони за механизъм, който никой не дръзна да копира

Легендарният Mercedes-Benz W124 остава в историята като „последният свръхинженерен автомобил“, създаван без оглед на разходите, а само в името на техническото съвършенство. В морето от иновации, които този модел представи – от многозвенното задно окачване до феноменалната аеродинамика, има един детайл, който и до днес предизвиква възхищение и недоумение.

Това е уникалната моно-чистачка с „ексцентрично разтягане“, която остава патентен шедьовър, непроизвеждан в такъв вид от нито един друг производител.  Когато инженерите от Щутгарт проектират W124 в началото на 80-те години, те са обсебени от една цел: максимална видимост. Повечето автомобили по това време използват две стандартни чистачки, които обаче оставят два големи недокоснати триъгълника в горните ъгли на предното стъкло. Решението на Mercedes е радикално – една-единствена чистачка, поставена в центъра. Но тук идва проблемът: ако тя просто се върти в полукръг, ще остави огромни зони в ъглите непочистени.

За да решат този ребус, немските инженери създават изключително сложен планетарен механизъм в основата на рамото. Докато чистачката се движи към ъглите на стъклото, тя не просто се върти, а се „разтяга“ нагоре с няколко сантиметра, описвайки сложна траектория, наподобяваща буквата „М“.

Това специфично движение позволява на перото да достигне до най-далечните горни ъгли, покривайки рекордните за времето си 86% от площта на стъклото. Нито една система с две чистачки по онова време не може да се похвали с такава ефективност. Гледката на чистачката, която внезапно се удължава в движение, е толкова хипнотизираща, че собствениците на W124 често я наричат „танцуващата чистачка“.

Въпреки че по-късно се появяват и други коли с една чистачка (като някои модели на Fiat или Citroen), те използват обикновено въртене, което оставя големи „мъртви зони“. Mercedes е единствената марка, която инвестира в толкова скъп и механично сложен „скачащ“ механизъм. Той изисква прецизно смазване и поддръжка, което в днешния свят на евтиното масово производство се счита за икономическо безумие.

Днес, във времената на сензори за дъжд и лазерни чистачки, механизмът на W124 изглежда като механичен часовник в ерата на дигиталните екрани. Той е символ на времето, в което Mercedes-Benz не се интересуваше колко струва изработката на един детайл, стига той да бъде най-добрият в света. Тази чистачка не беше просто инструмент за почистване на стъклото – тя беше демонстрация на инженерно надмощие, която никой друг производител не събра смелост (или бюджет) да повтори.