Защо новите автомобили са с еднаква, безлична форма на сапун

В автомобилния свят от години се проповядва свещената мантра за аеродинамиката. Тя е ключът към високата скорост, ниския разход на гориво и тихите електрически превозни средства. Но в стремежа си да достигнат минимален коефициент на челно съпротивление (Cd), дизайнерите често преминават границата на разумното, жертвайки естетиката и дори функционалността в името на няколко хилядни. Резултатът? Автомобили, чиято визия е пряк отпечатък на въздушния тунел, а не на художественото ателие.

Тази особеност на съвременния дизайн е по-скоро печална тенденция, отколкото иновация. Все по-често автомобилите излизат от конвейера с еднаква, безлична форма на „сапун“ или „капка“, лишени от характерните ръбове и агресивни линии, които някога отличаваха Ferrari от Lamborghini.

Обсесията с коефициента на съпротивление (Cd) доведе до редица спорни дизайнерски решения:

Изчезването на линиите: За да се избегнат турбуленциите, каросериите станаха максимално гладки и закръглени. Това премахна визуалната драма и индивидуалността, превръщайки моделите от един и същ клас – особено електрическите – в почти неразличими силуети, гледани в профил.

Задължителното „купе“: Модата на „купеобразните“ SUV модели е пряк резултат от този натиск. Дизайнерите принуждават масивни всъдеходи да придобият силно скосена линия на покрива, което, макар и да подобрява Cd с малко, осакатява пространството за главите на задните пътници и драстично намалява видимостта назад. Това е компромис, който обслужва единствено статистиката.

Скрити или сложни дръжки: За да се елиминират всякакви издатини, дръжките на вратите масово се прибират в каросерията. Макар че изглеждат футуристично, в студено или заледено време те често засядат или изискват излишни движения, превръщайки една елементарна функция в досадна задача.

Когато всички марки се стремят към един и същ нисък коефициент на съпротивление, естественият резултат е визуална умора. Потребителите започват да виждат една и съща форма, независимо дали пред тях е Hyundai, Mercedes или Ford. В този процес, който уж цели икономия, всъщност се губи нещо много по-ценно: емоционалната връзка на купувача с колата.

Този натиск, воден от регулациите за вредни емисии и обхват на батериите, поставя дизайнерите в калъп, който унищожава творческата им свобода. Автомобилът се превръща в машина за преодоляване на въздуха, а не в произведение на изкуството или дори в честен, функционален инструмент. Днес, да откриеш кола с автентичен, не-аеродинамичен характер, се превръща в истинско предизвикателство, а „красотата“ се дефинира от силата на вятъра, а не от човешкото око.