В свят, доминиран от адаптивен круиз-контрол, дигитални табла и системи за автоматично паркиране, някои автомобилни производители експериментират с функции, които излизат извън рамките на общоприетото. Понякога тези иновации се оказват успешни, но в други случаи остават в историята като странни или напълно безполезни. Една от най-известните и объркващи екстри е "екранът за паркиране на заден ход" в моделите на Infiniti и Nissan.
Екранът за паркиране: Гениалност или объркване?
През 2004 година Nissan представи система, която вместо да улесни паркирането на заден ход, го превърна в истинско предизвикателство. Вместо стандартното изображение от задната камера, на екрана на таблото се прожектираше едновременно реалната картина от камерата и триизмерна графика на автомобила, движещ се в симулирана среда. За да бъде объркването пълно, графиките често бяха неточни, а самото изображение от камерата беше нискокачествено.
Идеята зад тази система беше да се предостави на водача по-добра представа за размерите и ъглите на автомобила спрямо околната среда. На практика обаче, резултатът беше точно обратният. Шофьорите се объркваха от комбинацията между реалност и графика. Вместо да разчитат на един ясен образ, те трябваше да се ориентират по несъвършена триизмерна проекция. Повечето водачи просто игнорираха тази функция или се връщаха към класическото паркиране, разчитайки на огледалата за обратно виждане.
Провалът на тази екстра се крие в нейната сложност и липса на интуитивност. Nissan опита да реши проблем, който вече имаше по-просто и ефективно решение – обикновената камера за задно виждане с насочващи линии. Вместо да усъвършенстват съществуващата технология, те се опитаха да я превърнат в нещо футуристично, но напълно непрактично. Това доказва, че не всяка технологична иновация е полезна. Понякога най-добрите решения са тези, които са най-прости и лесни за употреба.
В крайна сметка, екранът за паркиране на Nissan остана като забавен, но показателен пример за това как желанието за уникалност и технологично превъзходство може да доведе до създаването на напълно ненужни и дори вредни функции. Той напомня, че най-важната цел на всяка автомобилна екстра е да направи шофирането по-лесно, по-безопасно и по-комфортно, а не да обърква водача.