Автомобилната индустрия помни много съдебни спорове по различни поводи. Развръзката в един от най-странните е... едно твърде необичайно оцветяване на автомобил. В началото на 80-те години на миналия век Seat все още няма нищо общо с Volkswagen Group. По това време испанската компания опитва да се раздели с италианския концерн Fiat. Както се казва, „развод по италиански“.
През 1950 г. правителството на генералисимус Франко решава да създаде нова автомобилна компания. Задачата е ясна - да се моторизира Испания с помощта на технически прости, но в същото време модерни автомобили. Понеже испанците не разполагат с технологиите за целта, решават да купят италиански лиценз. След няколко месеца преговори най-накрая всичко си идва на мястото - Fiat получава 7% дял в новата компания, 42% са на банките, останалите 51% са собственост на Националния институт по индустрия (INI), клон на испанското правителство.
Сключеното споразумение е от полза и за двете страни. Италианците получават възможност да се покажат пред света като втори експортен автомобилен производител след Volkswagen. А испанското правителство най-накрая изгражда пълноценна автомобилна индустрия от нулата.
С течение на времето Seat става все по-утвърдена марка на пазара, но растежът се забавя драстично по време на петролната криза от 1979-а. По това време моделната гама на компанията се състои, както и преди две десетилетия, от лицензирани италиански автомобили Fiat. Така, когато се представя моделът Ritmo, испанският производител също получава своя версия - Ronda. През 1979 г. обаче Fiat отказва да инвестира повече пари в Seat и моли INI да помогне за преструктурирането на марката, така че да може да бъде купена по-късно.
Когато INI отхвърля офертата на италианците, те продават всичките си акции. В резултат на това INI получава 95% от Seat, оставяйки го в ръцете на Испания. Въпреки това автоматично възникна въпросът: може ли една компания да произвежда автомобили, които не е изобретила? Ръководството на Fiat разбира, че ако забрани на Seat да произвежда техните модели, тогава заводът в Марторей ще бъде затворен за една нощ. Вместо това обаче довчерашните партньори се съгласяват, че могат да продължат производството на 3 модела в Испания - Panda, Ritmo и 127, но с условие, поставено от Fiat - тези модели трябва да преминат основен фейслифт.
Тук се появява затруднение – италианците нямат проблеми с производството на идентичните Seat Marbellа и Fura, но не и с Ronda. Испанците опитват по всякакъв начин да уредят претенциите на компанията от Торино, многократно им пишат и обаждат, но единственият писмен отговор е дело, заведено в парижки съд през ноември 1982 г.
Днес никой не може да каже със сигурност, но според слуховете истинската причина за делото е прекомерната прилика на Seat Ronda с второто поколение Fiat Ritmo. От Seat завеждат контра дело срещу Fiat, обвинявайки италианците, че възпрепятстват опитите на Seat да изнася автомобили в цяла Европа. Fiat основава твърдението си на факта, че средните части на двата автомобила (Seat Ronda и Fiat Ritmo) са твърде сходни. Испанците променят дръжките на вратите, но това не прави голяма разлика. Затова защитата се съсредоточава основно върху това, което отличава Ronda от Ritmo.
Като едно от решенията на проблема е предложено да се поиска от дизайнерите на Seat да боядисат една черна Ronda с жълта боя на местата, които я отличават от Ritmo. Резултата може да видите на снимките.
След това съдът постановява, че Seat е успял да модифицира колата си в достатъчна степен и позволява на испанците да продават не само в Испания, но и в цяла Европа. Това става благодарение на новия двигател с цилиндрова глава, разработен от инженерите на Porsche за изцяло новата Ibiza. А скандалната Ronda е първият успешен собствен автомобил на испанската марка.
Две години след появата на Ibiza, Seat Ronda получава ново име - Ronda P, а до спирането на производството са продадени 177 869 бройки. Компанията обаче по това време вече принадлежи на германския концерн Volkswagen (от 1986 г.), който след падането на Берлинската стена успява да погълне друг автомобилен завод - този в чешкия град Млада Болеслав. Но това е съвсем различна история...