Закарай ме до върха: Land Rover Defender срещу Polaris RZR

Обикновените автомобилни модели живеят по пет-шест години. Някои по-специални коли изкарват по 10 и дори 20 години, преди да получат ново поколение. Но Land Rover Defender не е и от тях. Последната смяна на генерациите при него бе през 1990, но и тя бе само фейслифт на колата от 1983. А тя на свой ред бе еволюция на онази от края на 50-те години - до такава степен, че някои от вратите им например бяха напълно взаимозаменяеми.     

ТАКА ЧЕ АВТОМОБИЛЪТ, КОЙТО ВИЖДАТЕ, е нещо наистина уникално: първият изцяло нов Defender от 72 години насам. Затова се отказахме от обичайния тест драйв и решихме да сме на висотата на случая. Съвсем буквално. Тази кола винаги досега е била синоним на приключения и изследователски дух. Затова ще опитаме да я качим на връх Ком, на 2016 метра над морското равнище, като минем по трасето на легендарния маршрут Ком - Емине. Ако новият Defender се справи с тези 11 километра офроуд изкачване, ще го признаем за достоен наследник на стария.      

ПРИЧИНИТЕ ДА ИЗПИТВАМЕ СЪМНЕНИЯ се виждат с просто око. Старият Defender винаги е бил един достъпен инструмент, непретенциозно работно конче. Новият идва с качество на интериора и удобства, каквито предшественикът му не е и сънувал. Да, вътре има някои сякаш нарочно по-грубовати материали, за да не го бъркате с Discovery. Но като цяло усещането е за премиум автомобил - отлично обезшумен, климатизиран и безукорно комфортен благодарение на пневматичното окачване.    

Информационната система ползва цели 85 различни микропроцесора и работи забележимо по-бързо, отколкото по-старата й версия в Range Rover. Нима англичаните са превърнали добрия стар боен кон в паркетно пони? За да разберем, сме му осигурили и база за сравнение. Макар и малко необичайна наистина.             ВРЕМЕ Е ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ И С Polaris RZR 1000 XP - може би най-достъпното и практично UTV на пазара в момента. Това е машина, създадена със същата цел като стария Defender - да ви отведе там, където никой друг не може. При това е способна да го направи завидно бързо. RZR се задвижва от 999-кубиков двигател Prostar с два горни разпределителни вала и по четири клапана, свързан с трансмисионен ремък. Този мотор дава 110 коня максимална мощност, което е предостатъчно за едва 600-те килограма на това зверче. Максималната скорост е 125 километра в час, а на понижаваща предавка - почти 70 км/ч.          Естествено, това би било напълно безсмислено при една офроуд машина, ако не е съпроводено и от специално окачване. При RZR то има ход 41 сантиметра отпред и 46 сантиметра отзад - три-четири пъти повече от вашия нормален автомобил. Задните амортисьори могат да се регулират в 16 различни позиции. Просветът е 34 сантиметра. Резултатът от всичко това е, че нашият Polaris може да прелита над солидни камънаци със същото безгрижие, с което вие преодолявате дребен чакъл. И колкото по-бързо карате, толкова по-малко ще ги усещате.    

ОЩЕ СЛЕД ПЪРВИЯ КИЛОМЕТЪР в гората обаче се убеждаваме, че и Defender не е за подценяване. Под дебелия слой глезотии и екстри се крие една изключително способна офроуд машина. От Land Rover са изоставили изпитаната конструкция с рама и за ужас на пуританите са направили тази кола със самоносеща алуминиева конструкция, като актуалното Дискъвъри. Но тук тази конструкция е подсилена със специални сплави и според инженерите всъщност е по-здрава и от старите стоманени тръби. Освен това е доста по-лека. Нашият тестов Defender е от дългата версия 110 и тежи точно два тона и четвърт - при това четвъртинката идва изцяло от технологични глезотии в купето и от допълнителна шумоизолация.             Адаптивното окачване може да увеличи просвета до 29 сантиметра. Предният ъгъл на атака е 38 градуса, задният - 40. Има заключващ се централен диференциал и активен заден, както и понижаваща предавка. Има и новата версия на системата Terrain Response, която може да управлява тези неща вместо вас и винаги да задейства точно комбинацията, от която имате нужда. Дълбочината на газене е вече 90 см вместо 50, а имате и сонар, с който да измерите точно реката пред вас.           Имате и камери, които позволяват да видите "през" капака и двигателя какво има под колелата отпред. Като екстра можете да си поръчате кутии за багаж отстрани и багажник за покрива, със специална стълба. Можете също да поръчате и вграден компресор за гумите - но за жалост нашата тестова кола го няма.

ТЪКМО КОГАТО ВЕЧЕ ВИЖДАМЕ в далечината върха (и си представяме по една напълно заслужена ледена бира след теста), датчикът за налягането започва да мига. Срязали сме предната дясна гума на Defender-а в един доста остър камък. Набързо я залепяме и понечваме да я сменим с резервната. Само за да установим, че тя също е непоправимо срязана.            На осем километра от цивилизацията и два часа преди мръкване, ситуацията би била сложна - ако го нямаше нашия RZR. Способността му да се движи по почти права линия през релефа ни смъква само за час до Берковица, където добри хора ни услужват с компресор.  

Това е и шанс да видим как се справя Polarisът по асфалтов път. Машината може да се хомологизира и да се кара съвсем легално по републиканската мрежа. Доста е шумна, но като изключим това, се държи впечатляващо. Все пак обаче трябва да пазим гумите. RZR е обут в доста специални Maxxis Bighorn, чиято цена започва от почти 300 лева парчето, и които издържат едва по 5-6 хиляди километра. Но като имате предвид, че няма да ходите с тази машина на море, 6000 км не са никак малко.                НАМИРАМЕ БЕДСТВАЩИТЕ СИ СПЪТНИЦИ, изпробваме компресора и с удоволствие установяваме, че залепената гума няма намерение да спада. Смеем ли обаче да рискуваме с атака на върха без резервна? Решаваме, че на Ком ще се качи само RZR-ът.            Преди година минахме същия маршрут пеша - приятно, но и доста изтощително преживяване. Смайващо е как сега американската машинка взема последните склонове без всякакво усилие. Само минути по-късно вече сме на върха. И виждаме панорамата, заради която Иван Вазов бе възкликнал:

Оттук окото волно прегради не намира. Вселената пред мене покорно се простира.

ПО ОБРАТНИЯ ПЪТ RZR ВОДИ, а ленд-ровърът предпазливо го следва. За щастие кръпката издържа геройски и на смрачаване отново сме на асфалта. Каква е равносметката? Естествено, спуканите гуми не са по вина на колата. Но независимо от това новият Defender леко ни разочарова.             Той е безукорно комфортна, интересна като дизайн, много добре измислена и наистина изключително компетентна извън пътя машина. Но никога не бихте я вкарали там, където ходеше старият Defender, по две причини. Първата е, че ако нещо ви се случи в джунглата или в тайгата, вече няма да можете да решите проблема с отвертка и гаечен ключ. Ще ви трябват електротехник и опитен програмист.             ВТОРАТА Е САМАТА Й ЦЕНА. Преди десетина години Defender започваше под 50 000 лева. Сега най-евтината версия е 102 хиляди, лимитираната First Edition като нашата започва от 149 хиляди лева, а с всички екстри може да надхвърли и 190 хиляди. Да, в замяна на парите си получавате наистина много - но не това искаме от един Defender. Разбираме, че сега е епохата на автомобила като модно заявление. Но Land Rover има предостатъчно такива в гамата си. Щеше ни се поне този да запази характера на старомоден, надежден инструмент.

За щастие пред очите ни е и решението. RZR, който може да стигне почти навсякъде и не се нуждае от софтуерна поддръжка, струва 37 хиляди лева. За същите пари като новия Defender можете да си вземете него и кое да е лъскаво, галено паркетно пони в добавка.

Още снимки от теста на Defender и RZR 1000 вижте в ГАЛЕРИЯТА: