Малцина биха се сетили за ръбатите машини Pinzgauer, когато стане дума за офроуд автомобил със сериозни възможности. И това ще се окаже грешка, тъй като Pinzgauer едва ли ще спечели конкурс за дизайн, но в инженерно отношение е истински шедьовър.
Първият прототип на всъдеходите, кръстени на популярната австрийска порода коне, се появява в края на 60-те години и се отличава с висока проходимост, основно заради конструкцията на шасито, изградено около централна тръба, в която са интегрирани отделните елементи на трансмисията, валовете и трансмисията. Така оформеният „скелет” на всъдехода е доста по-лек от традиционните решения, херметически запечатаните диференциали изискват минимално допълнителна смазка, а порталните мостове са решение, което е познато и от Unimog.
Създател на Pinzgauer е синът на легендарния конструктор на Tatra Ханс Ледвинка – Ерих Ледвинка, който първо конструира Steyr-Puch Haflinger през 1959 година, а след това и неговия наследник.
И в двата случая става въпрос за модели, появили се по поръчка на армията – по-точно швейцарската армия. Така се появява Pinzgauer 710 с еднообемна каросерия, с меко покривало и с 10 места на борда. Но от самото начало всъдеходът е замислен да използва формула на задвижване 6х6, като се произвежда в най-различни варианти – от средство за транспорт на войници през пожарна кола до линейка. Всяка версия получава специално означение – примерно тези с каросерия, покрита с брезент се означават с М, а версията с изцяло метална каросерия е К.
Първото поколение на Pinzgauer от 1971 година се задвижва от 2,5-литров 4-цилиндров атмосферен бензинов мотор с 88 конски сили и 180 Nm, което означава малко над 100 км/ч по нормален път максимална скорост и впечатляващо офроуд представяне при доста по-ниски скорости. Pinzgauer 710 може да тегли друг автомобил с тегло от 1500 до 1800 кг през пресечена местност в зависимост от това дали е с два или три моста. Първата генерация на модела достига 18 349 бройки, произведени от Steyr в Грац.
През 1986 се появява модернизиран вариант с 2,4-литров 6-цилиндров турбодизел от VW с 102 конски сили и 195 Nm плюс дискови спирачки на всяко колело. Има и варианти с 5-цилиндров дизел, а трансмисията е 5-степенна механична. Пробегът с един резервоар е 400 км, а тестовете показват, че няма разлика в разхода когато моторът задвижва всички мостове или един е изключен.
Производството на Pinzgauer обаче е с доста по-сложна история. В Грац всъдеходите се сглобяват до 2000 година, когато собственикът на Steyr-Daimler-Puch Magna продава правата върху модела на британската Automoive Technik Limited. 5 години по-късно ATLе купена от Stewart & Stevenson Serices, която пък става собственост на Armor Holdings. През 2007 BAE Systems купува Armor Holdings и новият собственик спира производството на Pinzgauer. Причината се оказва доста прозаична – австрийският всъдеход се справя отлично на тежки терени, но е уязвим, когато настъпи мина или се натъкне на импровизирано взривно устройство, както това се случва много пъти в Афганистан. Проектът за създаването на Pinzgauer II е прехвърлен на дъщерна компания на BAE Systems в ЮАР, но той така и не стига до производство.
Днес оцелелите екземпляри Pinzgauer държат високи цени на вторичния пазар, основно заради издръжливостта си и високата степен на надеждност, както и заради незатихващия интерес към тях от страна на почитателите на офроуда. Сред тях е и една друга легенда Арнолд Шварценегер, който определи Pinzgauer за най-добрия всъдеход в света.
Вижте малка част от офроуд приключенията на Pinzgauer (ГАЛЕРИЯ):
Снимки: Steyr-Puch, Off Road Actuele