През 80-те години производителите изработваха все по-големи двигатели, които позволяваха по-висока максимална скорост. След това решиха да спрат на 250 км/ч. Какво се крие под това самоналожено ограничение?
Идеята за ограничението на скоростта идва на производители като Audi, BMW и Mercedes. Законово ограничение за това няма. Изключение правят спортните автомобили на Porsche, Ferrari, Lamborghini и някои други марки. Някои тунинг-фирми рекламират творенията си с липсата на ограничители. Но принципно много производители се придържат към самоограничението, което трябва да допринесе за безопасността на пътя.
Тъй като модерните автомобили са ограничени електронно, е сравнително лесно това ограничение да бъде премахнато. В случай имате достатъчно средства да притежавате достатъчно мощен автомобил, може да го направите при покупката или да се обърнете към някоя тунинг-фирма. При техническите прегледи или при проверка на пътя ограничения или санкции не могат да бъдат налагани.
Въпреки това трябва да се знае, че свалянето на ограничителя е скъпо. В зависимост от модела то достига от 800 до 1800 евро, а при някои производители е значително по-скъпо. В други случаи самите производители предлагат заедно с отпадането на ограничението преминаване на курс за безопасно шофиране.
Технически ограничението може да бъде премахнато чрез заложен в компютъра код. На практика това може да бъде извършено и самостоятелно, стига да притежавате нужните познания. За целта е нужен софтуер, с който принципно разполагат само сервизите.
Германия продължава да бъде единствената държава в света, в която на части от магистралите няма ограничение на скоростта и съответно може да бъде развита скорост над 250 км/ч. Това обаче не означава, че не трябва да мислите за безопасността – личната и тази на другите. Освен загубата на живот, при инцидент може да се стигне и до загуба на застраховка. Почти всички застрахователи ограничават изплащането на обезщетения при доказано превишаване на максимално разрешената на дадения път скорост.
Снимки: AutoScout24