1 май 1994 година е датата, на която Формула 1 загуби най-голямата си звезда – Айртон Сена. Бразилецът има три световни титли, но и до днес е смятан за най-добрия пилот в историята на спорта, въпреки че има пилоти с много повече успехи, включително и прекият му съперник Ален Прост. Също така, 24 години след смъртта на Айртон, феновете му продължават да го смятат за най-добрия на дъжд, за най-талантливия и също така и за най-противоречивия пилот, появявал се във Формула 1. Днес ви предлагаме скромна, но емоционална порция спомени на част от хората, които са били с Айртон в последните часове от живота му преди катастрофата на „Имола”. Започваме с тогавашния му съотборник в Williams Деймън Хил, световният шампион за 1996 година. „С Айртон бяха съотборници съвсем за кратко – припомни си Деймън на среща с британските медии. – Но научих страшно много от него. Преди да вляза във Формула 1 прочетох страшно много за него, изучавах пилотирането му. И малко по-късно двамата бяхме съотборници в Williams. В началото ми беше трудно да събера в едно представите ми за Сена – едната, която си бях създал предварително и тази, която се оформяше от общуването ми с него. Понякога между тях имаше големи разлики. Не мога да кажа, че Сена носеше маска, но е факт, че не обичаше да се разкрива пред другите. Що се отнася до пилотирането, разликата между нас беше толкова голяма, че ми беше трудно да използвам дори част от това, което получавах от него. Никога не съм очаквал да ме покани у тях на чай, той просто не беше такъв, но от него разбрах какво трябва да правиш, за да успееш във Формула 1, да са наложиш сред силните пилоти.” Да видим и спомените на Йън Харисън, тим мениджърът на Williams в началото на 1994 година. „Когато Сена дойде в тима, отношенията ми с него бяха леко дистанцирани – разказва Харисън. – Сякаш се опитваше да прецени новото си работно място, все пак беше прекарал 6 години в McLaren и двата отбора бяха напълно различни. За първи се видях с него в базата ни и ми направи впечатление, че той е много тих и много учтив. Държеше се съвсем нормално, говореше спокойно. „В същото време Сена беше изключително взискателен, но без дори да повишава тон. Той се завъртя и отпадна в първото състезание за 1994, след което се прибра в бокса, извини се на екипа и каза, че това никога повече няма да се повтори. Беше честен и открит. Уикендът на „Имола” беше кошмарен – в петък тежко катастрофира Рубенс Барикело, в събота загина Роланд Ратценбергер, той и двата пъти ходи в медицинския център и му беше много трудно да понесе това, което видя. В бокса видяхме, че той е човек като всички нас. Това е важно, защото когато го гледаш на пистата започваш да мислиш, че той е много по-различен, много рядко се среща такъв талант.” И накрая, човекът, под чието ръководство Сена постигна най-големите си успехи във Формула 1 – Рон Денис. „Когато за първи път тества за McLaren през 1983 година, Айртон държеше да получи предимство пред другите пилоти, които участваха на изпитанията – спомня си Денис. – Това означаваше, че следеше внимателно какво е състоянието на колата, сякаш щеше да я купува, да не би някой преди него да повреди нещо, държеше да кара с нови гуми. На този тест той беше бърз, няма спор, но за сезон 1984 ние имахме договори с Ален Прост и Ники Лауда, така че той трябваше да си търси друг отбор за Формула 1. „Няколко години по-късно, Сена вече не криеше желанието си да напусне Lotus и да дойде при нас, а още по-добрата новина беше, че с него може да получим и моторите Honda. Както и стана за сезон 1988. По това време Айртон живееше под наем в къща в Ешър и почти всички срещи докато преговаряхме, се провеждаха там. „Дискутирахме много оспорвано заплатата му и накрая решихме да решим спора като хвърлим монета. Наложи се да спорим дори по въпроса как трябва да се хвърля монетата, за да е коректен опитът. Но тази история за онези 500 000 долара е вече много популярна. „Сена беше илюстрация на нещо съвсем друго. Разликата между великите пилоти и тези, които имат потенциал да са сред най-добрите е това колко бързо разбират важността на тима, за който карат. Колкото по-бързо се сработят с него и успеят да накарат целия екип да приеме техните амбиции и цели, то толкова по-бързо идват успехите. Айртон беше ненадминат майстор в това изкуство. Ненадминат.”