Honda стартира автомобилния си бизнес сравнително късно, но за сметка на това впечатляващо. През 1963 г. японската компания представя първия си масово произвеждан автомобил, който технически не е автомобил. Става въпрос за миниатюрния, но доста див пикап, наречен Honda T360, чиято история ще разкажем по-долу.В началото на 60-те Соичиро Хонда бил твърдо решен да излезе на автомобилния пазар, но японското Министерство на международната търговия и индустрията объркало плановете му, обявявайки, че през 1961 г. има намерение да въведе лимит на автомобилните производители в страната. От Honda трябвало да реагират бързо и да изпреварят приемането на новия закон, затова бързо трябвало да произведат автомобил. И така се стигнало до очарователния роудстър Honda S360 (впоследствие и до S500), който така и не влязъл в серийно производство, но успял да смае света със своя двигател. Малкият кабриолет разполагал с 354-кубиков двигател с два горно разположени разпределителни вала и мощност от 30 к.с., които достигал при скандалните 8600 об/мин. От всичко това ясно си личал опита на Honda в производството на мотоциклетни двигатели, което не останало незабелязано и от конкуренцията. Само за сравнение, по това време Porsche Super 90, както и много други негови европейски колеги, разполагали с литрова мощност от около 50-55 к.с., докато при 531-кубиковия двигател на S500 тя била двойно по-висока. Тогава обаче се появил сериозен въпрос - може ли този модел да реализира достатъчно продажби, за да задвижи автомобилния бизнес на Honda. И тогава, точно на място, дошъл съветът, който шефът на Honda получил от своя съдружник Такео Фуджисава, който го убедил, че в сегмента на лекотоварните автомобили има много хляб. И така, един от двигателите с най-висока литрова мощност в света бил изваден от S360 и бил монтиран в лекотоварния миниатюрен пикап Honda T360, който имал задно предаване, средно разположен двигател и максимална скорост от 100 км/ч. Представете си днес да извадим двигателя на Honda S2000 и да го монтираме в работния кон Isuzu NPR, например. Точно това са направили японците, само че с наличното през 60-те. Благодарение на забележителното умение на Honda да произвежда високопроизводителни и надеждни двигатели, новият пикап бил супер успешен и издръжлив малък звяр, дори в специфичната обстановка в Япония по това време. Първата магистрала точно била завършена, а повечето пътища в страната били в доста лошо състояние. А за да може да се използва и в планинските райони през зимата, малкият пикап получил и версия с вериги. Японската автомобилна индустрия тогава била нещо като китайската само преди няколко години, но едва ли след четири десетилетия ще говорим за китайски пикап по този начин, по който днес говорим за Honda T360. Малкият пикап на Honda се предлагал в два основни варианта: T360, който бил оборудван с 360-кубиков двигател с 30 к.с. и отговарял на изискванията на “kei-car” класа в Япония, както и малко по-дългият T500, който се задвижвал от по-големия двигател на S500, разполагащ с 38 к.с. и малко повече нютон-метри въртящ момент. Историята оправдала първоначалното решение на Honda, тъй като от моделите S500 и S800 били продадени по-малко от 15 000 бройки, докато от пикапите били пуснати на пазара повече от 120 000 екземпляра. Впоследствие от Honda решават да навлязат в по-практичната част на kei-car сегмента, представяйки седаните N360 и N600.