Всеки, който прехвърли зрялата възраст от 16 години, неизбежно започва да говори за „доброто старо време“, когато нещата бяха толкова по-истински, отколкото са днес.
ЗА ЖАЛОСТ И НИЕ НЕ СМЕ изключение. Днес например ще се повайкаме за онази епоха, в която табелите по автомобилите бяха по-прости и далеч по-честни. Тогава 1600 на задницата на някое BMW значеше, че това моторът му е с 1600 кубически см обем. 2000 означаваше двулитров мотор, а ако случайно той се окажеше с турбо, така си и пишеше – 2000 Turbo. А вижте какво се случва сега. Пред очите ви е тъкмо идейният наследник на доброто старо 2000 Turbo - тоест най-мощната версия на най-компактното купе на баварците. Доскоро той се наричаше M235i. Днес вече се казва M240i. Но под капака и в двата случая има шестцилиндров редови мотор с работен обем 3000 кубически сантиметра. Какво им пречеше да го кръстят 3000 Turbo?
ОЩЕ ПЪРВИЯТ КОНТАКТ с новата кола обаче ни кара да забравим мрънкането. Това 240i има сериозни шансове да се окаже най-добрата машина, произвеждана в момента от BMW. Това може да ви се стори крайно, разбира се, защото баварците имат доста по-мощни, по-бързи, по-луксозни и по-технологични модели. Дори и в тесните граници на Серия 2 ще намерите по-голяма риба в лицето на чудесното М2. Но ако попълним всички графи в списъка какво очакваме от една кола, това М240 има всички шансове да се окаже начело.
С ПРОСТО ОКО ТРУДНО ще забележите минималните промени спрямо досегашното 235i. Разликата е най-вече под капака: макар да е с шест цилиндъра и с приблизително същия обем, това вече е съвсем нов двигател. Старата кола ползваше мотора N55, който ще откриете и в M2. Тук вместо него откриваме новия B58 – с няколко кубически сантиметра повече и с мъничко по-голямо twin-scroll скрол турбо. Какво означава това ли? Първо, мощността скача до 340 коня – само с 30 по-малко от M2, а въртящият момент е дори по-голям. Добавете към това и по-ниското тегло, и ще разберете защо в определени моменти 240i е дори по-бързо от подготвения за пистите батко.
РАЗБИРА СЕ, М2 има един непобедим коз в лицето на електронния диференциал с ограничено приплъзване, докато М240 ползва серийно отворен диференциал. На някоя писта или по рали отсечките разликата е осезаема. Но навсякъде другаде – което означава в 95% от времето ви за шофиране – тази кола е една също толкова бърза, но доста по-тиха и чувствително по-евтина алтернатива. “Евтина“ е малко странен избор на дума в случая, разбира се, защото М240i започва от 93 000 лева с ръчни скорости и от 101 000 лева с 8-степенния автоматик на ZF, който тестваме днес.
ТОВА Е ДОСТА СОЛЕНО за автомобил, който ви дава по-малко вътрешно пространство от Volkswagen Golf. Но е с над 16 хилядарки по-малко от M2, и с повече от 30 000 под Porsche Cayman S, от което ще получите горе-долу същите способности. Това BMW е прекрасна машина за шофиране – усеща се лека, пъргава и сигурна, но със забележима приключенска нотка. Двигателят се развърта спокойно до 7000 оборота и произвежда чудесен звук, на който обаче ще се наслаждават повече пешеходците заради вградената в купето система за потискане на шума. Естествено, всичко това важи и за M2, и то в по-голяма степен.
НО ГОЛЕМИЯТ КОЗ на това 240i е, че то може да бъде и нормален автомобил. Тоест да се придвижва гладко, тихо и без да събира всички погледи. Обявеният разход от 7.1 литра е измишльотина, разбира се. Но 9 на сто са съвсем реални и са завидно постижение за нещо, което се изстрелва от нула до сто за 4.6 секунди. Единственият минус, който ни идва наум, е в интериора – една малко хаотична смес от скъпи и недотам скъпи материали, който не съответства напълно на шестцифрената цена.
НЯМАМЕ ОБАЧЕ НИКАКВИ ЗАБЕЛЕЖКИ към информационната система – последна версия на iDrive. От BMW упорито отказват да прибегнат към тъч скрийн, което за нас изглежда логично. Тъч скрийнът е най-удобното нещо, когато стоите на място, и най-неудобното, когато шофирате. А M240i не е кола, в която ще поискате да стоите на място. Уверяваме ви в това.
340 к.с. максимална мощност 500 Нм максимален въртящ момент 4.6 секунди 0-100 км/ч