Малко хора в автомобилния свят могат да се мерят по влияние с Широ Накамура, старши вицепрезидент на Nissan и шеф по дизайна на цели три марки: Nissan, Infiniti и Datsun. Учил в Япония и Калифорния, работил за General Motors и Isuzu, Накамура е отговорен за изключително разнообразна палитра от автомобили - от странния Juke и практичния Qube до чудовищния GT-R; от комфортното Infiniti Q50 до Qashqai, който промени автомобилния пазар в Европа.
ПРЕДИ НЯКОЛКО ГОДИНИ американското издание Fast Company го определи като четвъртия най-креативен човек в света, след Лейди Гага, Еди Кю и Елизабет Уорън. Някак си му остава време и да свири на виолончело в своя джазов квартет, с който периодично се изявяват по клубните сцени на Токио. Остана му време и да даде едно специално интервю за "КОЛЕЛА" по време на последния автомобилен салон в Париж.
Г-н Накамура, не мисля, че има друга компания с толкова широка гама - от Micra до GT-R. А освен това вие надзиравате дизайна и на Infiniti и Datsun. Колко сложно е това? - Прав сте, че имаме толкова много модели в Nissan Моtor Corporation. Може би 50 или дори 60. Предизвикателство е, но в същото време ние имаме силни обособени екипи за всеки бранд, и много ясно разграничени дизайнерски стратегии. Когато работя по Infiniti, съм превключил на такава вълна и работя с хора, които се занимават само и единствено с дизайна на Infiniti. Същото е и за Nissan, и за Datsun... В миналото нямахме такава ясна организация и се случваха и обърквания в дизайна.
В доброто старо време съвсем малко компании имаха свои дизайнерски екипи, а и там, където ги имаше, това бяха обикновено шепа хора, които си рисуват в една стая. Колко души работят за вас в момента? - Общо седем-осемстотин, ако смятаме специалистите по CAD и хората, които изработват глинените модели. Чистите дизайнери са може би към триста души.
Знам, че сте голям почитател на класическите автомобили. Сега мнозина твърдят, че сме на път да скъсаме изцяло връзката с тях, че автомобилът ще се промени радикално. Как мислите вие? - Съгласен съм с това. Имаме нови технологии - електричество, автономно управление... А дизайнът трябва да еволюира заедно с технологиите. Днес е много важно време за автомобилната индустрия. Като дизайнери имаме късмет да работим в такова време.
Автономното управление очевидно ще направи интериора на автомобила много по-важен отпреди. Възможно ли е вашата работа да се приближи в един момент до архитектурата? - В някои отношения - да. Но архитектурата не се движи. Това е нещото, което отличава автомобилния дизайн. Ние създаваме един подвижен, динамичен продукт. Единственият, който клиентът може да си купи. Не можете да имате собствен влак или самолет. Колата е единствената достъпна възможност. Но сте прав, че значението на интериора се променя с автономното управление. В някои моменти ще искате да карате сами, тоест интериорът трябва да е насочен към шофьора кокпит. В други случаи трябва да е нещо като удобна всекидневна, или дори място за упражнения. Интериорът не само ще промени, но и ще бъде постоянно променлив.
Повече от половин век съществуват три обособени пазара, всеки със свои определени вкусове - Европа, Азия и Америка. Виждате ли тенденция и те да се глобализират, тези различни вкусове постепенно да се уеднаквят? - Мисля, че изискванията на клиентите, и вкусовете им, стават все по-сходни. Особено при по-младите, защото те споделят информация с целия свят. Ако споделите това зад мен във Facebook, всички ще го видят по един и същи начин, по едно и също време. А тази споделена информация влияе върху стила на живот. Така че да, мисля, че дизайнът ще става все по-глобален. Единствената разлика, която ще остане, е в размерите. В Америка ще продължат да искат големи коли, в Япония - малки. Но това е разлика, наложена от физически фактори.
Въпрос, който задаваме на всички дизайнери: какво ви отведе до тази професия, кои са автомобилите, които ви се иска вие да бяхте създал? - Много хора ме питат това, и винаги ми е много трудно да отговоря. Обичам толкова много коли, особено от 60-те и 70-те. Отраснах в това време, а когато човек е млад, всичко му влияе доста по-силно. Бих споменал нещата на италианците - Пининфарина, Бертоне, също Corvette Stingray на Бил Мичъл. Така че не е една определена кола, а цяла епоха. Аз изучавам пропорциите на автомобилите и мисля, че 60-те и 70-те са недостижими в това отношение. Те заложиха моите естетически стандарти.
Възможно ли е тези стандарти да се изпълнят днес, когато има толкова много регулации, мерки за сигурност и така нататък? - Не вярвам, че можем да ги повторим. Тогава наистина нямаше никакви правила - можеше да направиш автомобил без брони, с тънки колони... Но мисля, че днес бихме могли да изразим същите емоции. Да уловим онази силна енергия, която колите от онова време излъчваха. И можем да го направим по свой собствен начин, подходящ за XXI век.