Така се случи с неговия Bitter CD, базиран върху модела Opel Diplomat, през 70-те години, както и с Bitter SC през 80-те, който се основаваше на Opel Monza. Все пак и от двата модела бяха произведени по няколко стотин екземпляра, които донесоха на Битер славата на единствен, немски производител на автомобили в малки серии. Други негови продукти като SC Sedan или Berlina никога не са били произвеждани серийно. Предпоследната му авантюра CD II се базираше на модела Holden Monaro, но се провали още в зародиш, през 2006 г., защото след дебюта му на автомобилния салон в Женева, серийното производство на Monaro беше прекратено.
Макар вече да е на повече от 70 години, Ерих Битер не се е укротил или помъдрял. Вместо това той иска да се пробва още веднъж и се осмелява да започне всичко отначало с вдъхващия респект Bitter Vero. Най-после отново има лимузина на GM, която го е впечатлила, разказва неуморният Ерих за своята нова страст.
Този път тя се казва Holden Statesman (Statesman означава „държавник“) - дългата 5,16 м. лимузина на австралийското дъщерно дружество на GM. За Битер, в допълнение към надвишаващата три метра колесна база и голямото вътрешно пространство, автомобилът има и някои други предимства:
“Двигателят е V8, а автомобилът е със задно предаване“, радва се конструкторът. Освен това моделът е нов ( от 2006 г.), така че този път няма да има притеснения за бъдещето. И така, в рамките на една година, Битер успява да подпише необходимите договори, да разгледа първите прототипи на австралийска земя и да превърне „Statesman“ във „Vero“, който вече е пуснато в серийно производство. Цената също вече е ясна: 121 975 евро и, както винаги при Битер, серията включва всички възможни екстри: от навигационната система до DVD-то, вградено в облегалките за глава. Освен това Битер се е погрижил и за климатик, шест въздушни възглавници, задни светлини с LED-технология, ксенонови фарове, ESP и доста други електронни помощници.
На път за Европа, австралийският „Държавник“ значително се видоизменя. Предницата заедно с мотора слиза още по-ниско надолу, надвесвайки се по начин, който напомня муцуната на Мазерати. Емблемата на GM изчезва и се появява завъртяното „B“ на Ерих Битер, което преди красеше и моделите CD и SC. В допълнение има нови прагови лайстни и хромиран заден кант, от който стърчат четири ауспухови тръби.
Фината обработка, на която е бил подложен автомобилът се вижда още по-ясно при неговото вътрешно обзавеждане. Битер е застлал буквално всеки сантиметър с кожа. Седалките са с гладка кожа и кантове в контрастен цвят, таванът е в „алкантара“ и цялата атмосфера е толкова изискана, че отвътре колата по-скоро напомня на кихлибарената стая на руските царе.
Битер не е променил големия 6-литров V8 двигател, който General Motors използва не само при Holden, но и при Corvette. При Битер той има почти 370 к.с. и посредством 5-степенна автоматична скоростна кутия достига до максимален въртящ момент от 530 Nm. Битер все още не е правил измервания за това колко бързо ускорява колата или какъв е разходът й на гориво, но за скоростта той не се притеснява особено. Разчетите започват от 250 км/ч.Клиентите все пак ще трябва да почакат още малко, докато получат своето „Веро“, тъй като базовият автомобил има срок за доставка от цели три месеца, след което започва неговото разкрасяване, което отнема още месец. Битер все още не може да прецени, доколко неговият автомобил може да се пребори за място под слънцето в конкуренцията на Maserati Quattroportе, S-класата на Мерцедес, Audi A8 и BMW 7.Засега се произвеждат не повече от три автомобила седмично, което прави 150 на година. Битер е пресметнал, че когато неговите около 20 търговски представителя в Европа продадат 30 коли, тогава той ще си е избил разходите. Накрая той не пропуска да поясни и защо автомобилът се казва „Веро“. Думата е италианска и означава „истински, действителен“.
„Винаги съм искал голяма лимузина с V8-мотор и задно задвижване, тази мечта стана най-накрая действителност, затова Vero е истинският Битер“.
