От Маранело с любов

В момента целият автомобилен свят е вперил очи в току-що представеното Ferrari 458 Speciale, което трябва да бъде една от големите звезди на предстоящото изложение във Франкфурт. В историята на италианския производител на спортни коли обаче има много „по-специални” модели от този.

С помощта на изданието Motor ви припомняме едни от най-редките, необичайни, ексклузивни и дори стряскащи модели на компанията от Маранело.

Ferrari 166 MM/53 Abarth Smontabile Spider (1953)

За Ferrari моделът 166 с 2.0-литров V12 двигател с мощност 140 к.с. е една от най-важните крачки по пътя към върха. Именно този автомобил позволява на компанията да настигне по престиж корифеите по това време в Италия Alfa-Romeo, Maserati и Cisitalia. Купето на Ferrari 166 е разработвано от ателиета Touring и Vignale, но истински фурор предизвиква версията на Карло Абарт.

Нещата всъщност се получават донякъде случайно. Един от клиентите не остава доволен от външния вид на автомобила и се обръща за помощ към състезателя и специалист по тунинг Карлбо Абарт. Италианецът от австрийски произход променя машината, като новите елементи вече са от алуминий и са закрепени съм специална предпазна клетка. Основното при тях е, че се свалят лесно и могат да бъдат заменени в случай на авария.

В крайна сметка версията 166 Abarth тежи с 300 кг. по-малко от стандартния модел. И печели още първото състезание, в което участва – легендарното Targa Flori през 1953 г. Същевременно тя е лесно-разпознаваема, благодарение на разположения в средата фар, придаващ външен вид на циклоп.

Ferrari 410 Superamerica Ghia (1956)

В средата на миналия век скъпите и престижни автомобили се правят по съвсем различен начин. На автосалона в Париж през 1955 г. Ferrari показва голо шаси 410 Superamerica с 5.0-литров V12 мотор, предлагащ 340 к.с. И едва след това най-добрите италиански каросерийни компании започват да правят шедьоври върху него.

По всеобщо мнение, най-добра е работата на младия по това време Сержио Пинифарина. Най-спорна и дори скандална е тази на ателието Ghia, която дори в наши дни изглежда сензационно. Факт е обаче, че именно 410 Superamerica е последното Ferrari, върху което са работили хората от Ghia.

Ferrari 250 GT SWB Bertone (1962)

Някои италиански дизайнери разработват каросерии за шасита на Ferrari с надеждата да привлекат състоятелни клиенти, а други за да погъделичкат самочувствието на Енцо Ферари и да могат да разчитат на неговата благосклонност. В този случай обаче нещата съвсем не са такива. Знаменитият Нучо Бертоне е „нарисувал” този шедьовър по съвсем друга причина. Просто искал да се вози на Ferrari 250 GT, но самолюбието не му позволява да приеме разработката на друга компания за каросерии.

Всъщност Нучо Бертоне винаги е бил в отлични отношения с Енцо Ферари. Най-вероятно заради това Bertone е единствено ателие, освен Pinifarina, което получава правото да разработва свои версии на легендарното 250 GT SWB. Резултатът е впечатляващ, като купето на Бертоне се отличава с изящна задна част и свръхагресивна предница, в която решетката на радиатора напомня шампионското Ferrari 156 на Фил Хил.

Ferrari 512S Modulo (1970)

През 1970 г. дизайнерът от Pininfarina Паоло Мартин се опитва да предскаже какво ще е бъдещето на спортните автомобили..., но не успява. Той залага на шаси от състезателното Ferrari 512S, чиято мощност е 800 к.с. А задачата е от него да се създаде нещо потресаващо. Маестро Мартин я приема буквално и прави именно това.

Най-вероятно в историята на Ferrari няма друга машина, която да предизвиква еднозначна реакция у феновете на марката. В случая обаче резултатът е далеч от харизмата и традициите на марката. Ако на този автомобил се сложи емблема на DeTomaso или Lamborghini, вероятно всички ще обсъждат смелия проект на талантлив дизайнер. Но Ferrari е нещо различно и затова този модел няма как да бъде харесан.

Ferrari 365 GTB/4 Shooting Brake (1975)

Противоположностите се привличат, без значение от разстоянието между тях. Какво може да бъде по-далеч едно от друго от суперкола и семейно комби? Всъщност идеята за Shooting Brake вълнува конструкторите от години. Сега в гамата си Ferrari има модела FF, но любовта на марката към комбита е от преди близо 40 години.

През 70-те години на миналия век Луиджи Кинети-младши, който е син на пилота със същото име, спечелил първата победа за Ferrari в „24 часа на Льо Ман”, рискува и предлага своя интерпретация на спортно комби. Той избира за основа и без това доста смелото в стилистичен план 365GTB/Daytona. Суперкомбито е ръчно изработено от британската компания Panther Westwind и отговаря на 3 критерия - красиво, бързо и скъпо - също като днешното FF.

Ferrari 288 GTO Evoluzione (1985)

Всъщност 288 GTO Evoluzione е рали-проектът на Ferrari, който така и не излиза на бял свят. Той е на финалната си права, когато Международната федерация по автомобилен спорт (FIA) отменя група В от световния рали-шампионат. До такова решение се стига заради много катастрофи с десетки жертви по време на състезания и чиновниците нямат избор.

Във Ferrari реагират бързо и изхвърлят от автомобила всичко, свързано с рали спорта. Инженерите увеличават обема на 2.8-литровия мотор до 2.9 литра, като идеята е да се увеличи надеждността му, като в същото време се намали мощността – от 650 на 470 к.с. Така се ражда знаменитото F40, което връща в Маранело короната на най-бързия сериен автомобил на планетата. В основата на този модел обаче е именно 288 GTO Evoluzione.

Ferrari Mythos (1989)

В типичния си стил Pininfarina показва пред света своя пореден шедьовър – каросерия тип „лодка”, без покрив и странични огледала. А върху шасито е разположен 12-цилиндров Testarossa. Цялата тази комбинация е ярък пример за дизайна на спортните коли през 90-те години на миналия век.

Моторът му е средноразположен, а радиаторите са в задната част. Цялата каросерия на автомобила е от карбон, като има и активно задно крило, което може да се повдигне с 30 см. Това е напълно оправдано, тъй като Mythos развива 290 км/ч. Колата до такава степен впечатлява Султана на Бруней, че той се поръчва 2 бройки от нея. Като допълним, че от модела са произведени едва 3 екземпляра, значи той притежава 2/3 от съществуващите Ferrari Mythos.

Ferrari FXX (2005)

Прието е, че не всичко на този свят се купува или продава. Дори да сте богат колкото Роман Абрамович и известен като Брад Пит, то Ferrari пак няма да ви разреши да управлявате суперколата FXX по обществени пътища.

Специалният модел е създаден за писта, като с него получавате и инструктор, който да ви казва какво трябва да правите. Един собствениците на FXX, които нямат нужда от подобни уроци, е 7-кратният световен шампион във Формула 1 Михаел Шумахер. На него той му е подарък от компанията, докато останалите са платили по 1.5 млн. евро.

Ferrari SP12 EC (2012)

По-силни от детските фантазии са може би само нестандартните поръчки на футболисти и рок-музиканти. Как би постъпил разумен човек в отговор на молбата да се кръстоса ново Ferrari 458 Italia (V8, 4.5 литра и 562 к.с.) с класическото 512 Berlinetta Boxer, произвеждано през периода 1973-1984 г? Вероятно ще прати човека с молбата... някъде. Да, но ако този човек се казва Ерик Клептън, нещата стоят различно.

Именно заради легендарния музикант в Маранело са се постарали и са създали един уникален автомобил. Той бе връчен на Клептън на специална церемония преди година. Според някои, това си е един шедьовър на съвременна инженерна мисъл. Други пък са на мнение, че не е достоен за славата на Ferrari. Въпрос на вкус, в крайна сметка, но автомобилът е интересен.

Ferrari Sergio (2013)

Днес за величието на италианските каросерийни майстори напомнят малко неща. Напълно забравени са компании като Touring и Vignale, които на времето покоряват Европа. Легендарната Bertone балансира на ръба на финансовата катастрофа, а Italdesign бе купена от Volkswagen. Единствено Pininfarina се радва на добро здраве и финансови успехи. Въпреки това италианците продължават да ни радват с шедьоври.

Един от тях е именно Sergio, построен на шасито на Ferrari 458 Spider. Той е дело на Pininfarina и е кръстен на патрона на фирмата Сержио Пинифарина, починал преди година. Автомобилът е наистина впечатляващ и се твърди, че във Ferrari работят върху пускането му в серийно производство. В малка партида, разбира се, но пък в крайна сметка това е още едно потвърждение, че красотата ще спаси света.

Снимки: Motor