Хрумването да се постави пред шофьора "мека възглавница", която да го предпази в случай на удар се появява още през 50-те години на миналия век. Това е времето, в което производителите на автомобили започват да отделят повече внимание на безопасността на пътниците.
Тогава при конструирането на автомобилите се появяват и т.нар. зони на деформация, които да поглъщат силата на евентуален удар. По това време обаче идеята за "меката възглавница" не може да намери практическа реализация и никой не знае как да я направи. Първите въздушни възглавници се появяват 30 години по-късно, през 1980 г., когато след тринайсет години работа Мерцедес представя успешен краен резултат. Естествено първите въздушни възглавници са монтирани само в най-скъпите модели от класа S, при това са били като екстра, срещу допълнително заплащане.
Към по-масово монтиране на въздушни възглавници през 80-те години се пристъпва в САЩ, докато в Европа това става факт едва през 90-те години. Днес наличието на 2 или дори 4 въздушни възглавници в стандартното изпълнение на продаваните модели е нещо обикновено, като не са рядкост автомобилите предлагащи и странични и такива за главите въздушни възглавници. Тяхната роля при евентуална катастрофа е доказана и случаите на спасени пътници са хиляди. В същото време не са съвсем известни безопасните условия, които трябва да се спазват при наличието на въздушни възглавници в автомобила. На първо място задължително трябва да са сложени предпазните колани. Известни са случаи на нараняване на пътуващите от въздушни възглавници при тяхното задействане. Голям е рискът за пушещите лула, голям е рискът за малки деца пътуващи на детска седалка поставена отпред при активирана въздушна възглавница. Затова съвременните автомобили дават възможността въздушната възглавница за мястото до шофьора да бъде деактивирана в случай, че там е поставена детска седалка. Всяка неестествена поза в автомобила може да доведе до проблем при евентуално задействане на въздушните възглавници. Безобидното опиране на главата в страни, в близост до страничните еърбегове, или дори поставените палци върху монтираната на волана въздушна възглавница при задействането й могат да доведат до контузии. През 80-те години има известни случаи на контузени пътници от зъдействани въздушни възглавници - счупени ребра или наранени от контактни лещи очи. Това принуди конструкторите да разработят ново поколение еърбегове, които да реагират съобразно интензивността на удара.
Съвременните въздушни възглавници имат три степени на реакция съобразно силата на удара. Те действат заедно и в комбинация с предпазните колани. Първата фаза е при лек удар, когато се задейства само пристягането на предпазните колани. При по-силен удар въздушната възглавница се изстрелва, но електронно устройство преценява коя от двете степени на бързина и сила да приложи. При скъпите автомобили "решението" с каква сила да се изстреля въздушната възглавница зависи и от положението на седалката. Ако тя е прекалено близо до възглавницата силата е една, ако е по-далече друга. Въздушните възглавници продължават да се усъвършенстват. Мерцедес работи върху възглавница, която ще се надува по-бавно за да не нарани пътника, но с помощта на радарна техника ще може да се изстрелва още преди да се е стигнало до удар. Надуването на възглавницата ще бъде разделено на няколко степени, като те ще се активират в зависимост от силата на удара. Това ще позволи да се монтират по-големи еърбегове, защитаващи по-голяма площ. Бъдещите въздушни възглавници ще могат да се приспособяват към възрастта, теглото и големината на тялото на пътника. Вече се работи върху въздушни възглавници, които ще бъдат монтирани отвън, на предницата на колата, за да могат да защитят пешеходци при евентуален удар.