През последните години основана тема в автомобилната индустрия е предстоящата смърт на двигателите с вътрешно горене и пълния преход към електрически превозни средства. Законодателите по света приемат мерки за стимулиране на продажбите на EV, а самите производители инвестират милиарди в нови технологии. Въпреки това, противно на очакванията, електрическите автомобили все още не са се превърнали в панацея нито за околната среда, нито за самата автомобилна индустрия, пише в свой анализ изданието 100 km.
Наскоро основателят и главен изпълнителен директор на Rivian - Ар Джей Скариндж (на снимката), повдигна въпроса за трансформацията на индустрията, като заяви, че дългосрочната подкрепа за BEV (електрически автомобили с батерии) може да навреди не само на бъдещите поколения, но и на конкурентоспособността на американската автомобилна индустрия. Според него сляпото придържане към принципите на „електрическата мобилна пропаганда“ е път към провал, а не към спасяването на индустрията.
Една от основните илюзии е убеждението, че електрическите автомобили могат да решат проблема с изменението на климата. Според Междуправителствения комитет по изменение на климата транспортът е отговорен само за 14% от емисиите на парникови газове, като автомобилите са само част от този сектор. Дори ако двигателят с вътрешно горене бъде напълно изоставен, ще има 86% от другите източници на замърсяване, които електрическите превозни средства не докосват. По този начин залагането само на BEV няма да доведе до глобално решение на екологичните проблеми.
Вторият проблем е чисто икономически. Производството на електрически превозни средства все още е нерентабилно за повечето компании, като Rivian е отличен пример. През второто тримесечие на 2025 компанията загуби 155 895 долара от всеки продаден автомобил. За сравнение, година по-рано загубите възлизат на 105 656 долара на автомобил. Това е с почти 48% повече, отколкото през 2024 г.
Подобна динамика се наблюдава и при други производители на електрически превозни средства. Lucid, например, също отчита големи загуби, докато Tesla остава на повърхността до голяма степен поради продажбата на въглеродни кредити, а не заради реалните печалби от автомобили.
По-старите автомобилни гиганти като Nissan са принудени да балансират инвестирането в електрически превозни средства и поддържането на традиционния бизнес печеливш. За тях „краткосрочните печалби“ не са просто печалби, а въпрос на оцеляване. И тъй като държавата настоява BEV да бъде продавани на всяка цена, компаниите са изправени пред дилема - или да работят на загуба, или да плащат огромни глоби за неспазване на екологичните квоти.
Политиците често подценяват сложността на автомобилния бизнес. Те вярват, че автомобилните производители трябва да бъдат патриоти и да жертват печалбите в името на националните интереси. Но в действителност пазарът е глобален и всяка промяна в правилата на играта води до несигурност и рискове за цялата индустрия. Ако местните компании не могат да издържат на конкуренцията и да затворят фабрики, това ще удари икономиката и работните места и ще бъде изключително трудно да се възстанови загубеното.
Друг важен аспект са рисковете за околната среда на самите индустрии за електрически превозни средства. Жителите на Грузия, например, се противопоставят на изграждането на завода Rivian, страхувайки се от замърсяване на водата и почвата и отрицателно въздействие върху местната екосистема. Въпреки протестите, компанията продължава да изпълнява проекта, независимо че датата на стартиране е била отлагана повече от веднъж.
В дългосрочен план електрическите превозни средства могат да бъдат част от решението, но засега масовото им приемане е придружено от високи разходи и неочевидни ползи. Проблемите с изхвърлянето на батерията, ограниченият живот на батерията и високата цена на новите технологии възпрепятстват развитието на пазара. Някои експерти смятат, че единственият път към устойчивост на BEV е преминаването към сменяеми батерийни модули, както предлага Ample. Масовото приемане на такива решения обаче все още е далеч.