Защо двигателният отсек е пълен с пластмаса

Безопасността, производителността, естетиката, шумът, комфортът, надеждността и издръжливостта са целите, които държат автомобилните инженери будни през нощта, а чудодейното решение досега е било "повече пластмаса". Производителите постоянно изпитват натиск да намалят теглото и разходите поради различни регулаторни и потребителски предпочитания, а пластмасата е по-лека и по-евтина от метала. Няма значение, че тя отказва да се разгради в околната среда, оставяйки ни с микропластмаси в телата, или че пластмасовите части на двигателя ще бъдат почти невъзможни за ремонт в бъдеще, което означава, че някои страхотни настоящи автомобили може да се окажат на боклука.

Вземете например пластмасовите капаци на двигателите. Автомобилните производители ги обожават. Сложната електроника трябва да бъде защитена от влага, а пластмасата е непропусклива. Двигателите са шумни и обикновеният човек не иска да чува редови 4-цилиндров двигател на Kia да вие до 100 км/ч, така че пластмасовият капак помага за намаляване на шума. Разбира се, капаците на двигателите стават толкова големи, че щом затворите отсека, е все едно да сложите шапка върху шапка.

Грозната истина е, че пластмасата решава много автомобилни проблеми, поне в очите на производителите. Дори въздухозаборниците изглежда се възползват от това, че са пластмасови, благодарение на гладката си вътрешна част, която намалява съпротивлението на входящия въздух в сравнение с алуминиевите. Маслените картери често се правят от композитни материали сега и са много по-леки от металните. Така че, благодарение на пластмасата, всъщност можем да имаме по-добре работещи, по-надеждни и по-тихи автомобили? Супер! Докато игнорираме бъдещето, това е страхотна новина!

Първият проблем с пластмасата е, че тя е като запален фитил на динамит, независимо дали от гледна точка на околната среда или на съхранението/ремонта. Издръжливостта отдавна е проблем за старите автомобилни пластмаси и въпреки усилията за създаване на по-издръжлива и по-твърда, тя все пак ще се разпадне в крайна сметка. Може да направите фитила за динамита по-дълъг, но не можете да го угасите.

Що се отнася до съхранението на пластмасовите части... Докато стоманата е дълготрайна и може бързо да се рециклира, това не е така за пластмасата. В крайна сметка тя ще отслабне и ще стане крехка или лепкава. Освен това толкова много неща причиняват разграждането й - от топлина и слънчева светлина до излагане на изобилие от разтворители и химикали. Може да съхранявате колата си в запечатан склад, но пластификаторите, които поддържат пластмасата да изглежда, да се усеща и да се държи като нова, ще се изпарят и тя все пак ще се разгради.

А микропластмасите? Те може би са най-лошото нещо за здравето на всяко живо същество. Когато пластмасова автомобилна част неизбежно попадне на сметището, тя освобождава куп микропластмаси. Това е особено забавно, тъй като компаниите се опитват да направят дори носещи части, като пластмасовите пружини на окачването, реалност. Какво от това! Целите за горивна ефективност са постигнати за следващите няколко години! И това е най-грозната истина - големите проблеми са достатъчно далеч, че на производителите не им пука. Какво значение има, ако пластмасовите части на колата ви се разпаднат след 30 години? Те така или иначе спряха да правят части за тази кола осем до десет години след като тя е свалена от поточната линия.

Да, пластмасовите капаци предпазват двигателя ви от корозивен прах, намаляват шума и защитават окабеляването и други компоненти. Ако премахнете пластмасовия саркофаг, който обгръща двигателя на колата, отдолу вероятно ще намерите тонове кабели и малък двигател, който прилича на миниатюрна дистопична фабрика. Или, в зависимост от колата, свалянето на този капак може да премахне и вградения въздушен филтър. Пластмасата е толкова интегрирана в автомобила, особено в двигателния отсек, че няма връщане назад. Това е пристрастяване и няма дъвка или лепенка за него. А потребителите не улесняват особено отказването от пластмасата, въпреки че тя може да затрудни обслужването на много части.

Хората искат повече функции, по-добра икономия на гориво и по-голяма надеждност. И да плащат по-малко. Ето защо коварното проникване на пластмаса е превърнало долната част на капака на колата в площадка за петролни продукти. Производителите на автомобили слагат толкова много пластмаса в двигателния отсек, защото това е евтин и лесен начин да постигнат целите, които купувачите искат. Пластмасата прави колите по-издръжливи и надеждни. Чак докато не престанат да бъдат такива и се превърнат в екологична и ремонтна катастрофа.