През февруари 1952 г. първият прототип на легендарния камион, получил прозвището "Вихър" излиза от портите на завода Прага. С течение на времето камионът се доказа, като служи в редиците на чехословашката армия в продължение на десетилетия.
Камионът с пълно задвижване на колелата и със заводско обозначение Praga V3S е създаден по-малко от 2 години след като разработката му е поръчана от правителството за чехословашката армия. Тогава военните изпитват спешна нужда от леко превозно средство, което може да се справи дори с най-трудните условия извън пътя.
С поглед върху ЗиЛ и Studebaker
Камионът, чийто дизайн е базиран на съветските ЗиЛ и/или американските Studebaker, се оказва един от най-добрите офроуд превозни средства за времето си. През август 1951 г. чешките инженери получават задачата да разработят средно голям камион с добри способности за "пресечена местност". Дизайнът и предварителната подготовка отнемат рекордно кратко време - само 5 месеца изминават от първия щрих на чертожната дъска до производството на прототипа.
Първото построено копие обаче не може да стигне далеч. Очевидци припомнят, че още в двора на завода се е чупи лагерът на свързващия вал. Но това е често срещано явление за новоразработен продукт и този малък дефект не може да повлияе на съдбата на новата военна машина. Веднага последват серия от тестове на прототипи, след които камионът търпи само няколко промени.
Първоначално чехите решават да използват оригиналния петцилиндров двигател с въздушно охлаждане, който се намира под кабината, но скоро е предпочетен друг двигател - с шест цилиндъра. Той е заимстван от тежкия камион Tatra 111. Без преувеличение можем да кажем, че новият двигател е създаден чрез просто разделяне на 12-цилиндровия двигател на Tatra.
Окончателната версия на Praga V3S получава и по-големи резервоари за гориво от първоначално замислените, а след лош опит с един от прототипите, който изгаря, акумулаторите са преместени под седалката на водача.
Един метър дълбочина и 40 см препятствие
Вече споменахме, че дизайнът на Praga V3S, се основава на доказани машини от други производители, но окончателната версия се счита за 100% дело на чешкия дизайнерски екип. Важен елемент при разработването на дизайна е необходимостта от специални трансмисии в главините на колелата, което увеличава просвета на камиона и съответно неговата проходимост.
Това решение е подпомогнато и от соледна рама, която се оказва способна да издържи големи натоварвания. Начинът, по който Praga V3S се справя с характеристиките на терена, може да бъде сравнен с това на най-добрите съвременни всъдеходи. Чешкият камион може да гази през вода с дълбочина над метър и да „прескочи“ перпендикулярно препятствие с височина 40 см.
Комфорт - за какво говориш?
Тъй като отличните офроуд качества са на преден план при разработването на Praga V3S, комфортът трябва да бъде пренебрегнат. Той не е наличен нито за шофьора, нито за пътниците в кабината, а още повече за онези, превозвани в покритото с брезент ремарке. За военнослужещите са предвидени, както обикновено, дървени пейки, макар и сгъваеми в случая.
Двигателят е разположен под кабината, между водача и пътника. Затова през лятото в кабината на Praga V3S е, меко казано, малко горещо. И, разбира се, шумно - дългото пътуване често кара екипажа да си слага тапи за уши. Кормилното управление също не предлага удобства. То е без хидравличен усилвател, разбира се. За да завъртите волана, е необходима добра физическа подготовка. но Praga V3S може да се похвали с доста мощни пневматични спирачки.
Първите серийни екземпляри започват да напускат вратите на фабриката през април 1953 г. и дълго време Praga V3S остава почти непроменена, само с леки незначителни модификации. Наистина сериозни промени засягат камиона едва в началото на 80-те години, тоест в онези години, когато вече се произвеждаше в Братиславския автомобилен завод.
Силовият агрегат е става по-мощен, максималната скорост на камиона е увеличена, електрическата схема е променена. В модификацията M2 фаровете се местят към бронята, а водачът получава мека седалка, като за целта акумулаторите се местят обратно към рамата, както в прототипа. Последните камиони Praga V3S са произведени през 1990 г., въпреки че производството официално приключва две години по-рано.
0
