IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Черно море

Историята на Т-35 - един танк за паради, а не за война

Повечето машини от този модел излизат от строя не при военни сблъсъци, а заради повреди по време на маневри

През 1932 г. под ръководството на Николай Вселодович Бариков е разработен нов съветски тежък танк, който е с индекс Т-35. Това е една много особена машина с няколко кули, която няколко пъти участва в паради, но в същото време не успява да се наложи, като основно бойно средство в "Червената армия", въпреки че взима участие и във Втората световна война.


Т-35


Идеята за тежки танкове с много кули тиранично доминира в умовете на дизайнери от цял ​​свят още след Първата световна война. Идеята е изключително проста. Тежкият танк се разглежда като непробиваем подвижен форт с няколко кули с оръдия и картечници, имащи за цел да постигнат максималната възможна огнева мощ. Тази идея има смисъл, защото възможността за стрелба по няколко цели едновременно изглежда болезнено примамлива. 

Така започва серийното производство на танковете Т-35 в завода за парни локомотиви в Харков, като това се случва през 1932 г., а през 1934 г. превозното средство вече е на въоръжение. Танкът с пет кули е построен по класическа формула, но някои съществени промени провалят бъдещата му слава. Оръдията, разположени на няколко нива са по-малки, като освен това Т-35 няма много здрава броня, дори по стандартите от началото на 30-те години. 


Т-35


Горната част на корпуса (най-защитеното място за танковете) разполага с едва 30-милиметрова броня. В същото време страничната броня на танка е още по-тънка - само 20 мм. Такава защита може да се справи с куршуми, шрапнели и снаряди от малокалибрена противотанкова артилерия, но не и от по-сериозни оръжия. В същото време Т-35-иците тежат умопомрачителните 58 тона. За сравнение, тежкият танк KV-1 със 75 мм челна броня, разработен през 1939 г., тежи 43 тона.

Вярно е, че думите "серийно производство" във връзка с Т-35 звучат като преувеличение. Това е така, защото в допълнение към двата експериментални прототипа, са произведени само 59 серийни образци. Любопитното е, че и двата прототипа се различават един от друг толкова, колкото първите 49 танка от последните 10. Разликата не е само в оръдията, но и в бронята, както и във вътрешната структура на танковете. Наборът от промени е такъв, че руснаците планират Т-35-2 да бъде поставен в отделен независим индекс.


Т-35


Иначе, танкът е въоръжен с пет 7.62 мм картечници и три оръдия с калибър: едното 76.5 мм и две - 45 мм. Общият боеприпас на оръдията е 220 патрона. Към картечниците са прикрепени няколко хиляди патрона. Първоначално екипажът на танка е трябвало да се състои от 9 души: в главната кула е имало четирима, включително водача, двама са служили в оръдейните кули и още трима в картечните кули. Танкът Т-35 се задвижва от 12-цилиндров двигател М-17, който е с мощност 500 конски сили. Впоследствие двигателят е модифициран, увеличавайки мощността му до 580 коня.

Нито по време на съветско-финландската война, нито по време на битките с японците при река Халхин и езерото Хасан, не са използвани 59-те танка. Преди Втората световна война тези танкове се използват само за паради и учения. И всичко това поради факта, че работата на Т-35 е свързана с много излишни усилия и разходи. По време на атаката на Германия срещу СССР всички танкове Т-35 са били на въоръжение в 34-та танкова дивизия на 8-ми механизиран корпус.


Т-35


Седем от тях обаче не са в бойна готовност и чакат за ремонт в Харков. Други 8 танка също не са налични за бойни действия, защото се използват  за обучение на танкисти. Останалите танкове Т-35 са загубени през 1941 г. по време на битките в триъгълника Луцк - Броди - Дубно. Но повечето от танковете Т-35 излизат от строя не в резултат на военни сблъсъци, а поради повреди по време на маневрите. Ненадеждността им в основни възли и агрегати, като  спирачни системи, скоростни кутии и двигатели карат руснаците да се откажат от Т-35 впоследствие.. Само 5 танка са унищожени от германците по време на битките при Дубно. 

Останалите танкове Т-35, които не чакат ремонт, са прехвърлени в други части на армията, където са превърнати в стационарни огневи позиции. Последните 2 два такива танка участва в битката за Москва. По ирония на съдбата Т-35 успява да се бие, по време на Втората световна война, дори и на страната на германците. Един пленен танк Т-35 е доставен на полигона в Кумерсдорф през 1941 г., а през 1945 г. германците използват съветския трофей, за да създадат стационарна огнева точка по време на битката при Берлин. Въпреки всичко, огромните Т-35 не оправдават очакванията и производството им е прекратено.


Т-35

0 от 500
  • #7
    0 rate up comment 0 rate down comment
    танкист ( преди 1 година )
    живучест?........мешка,разстановка,планьорка.......Смешният език на соц.фуражките.
  • #6
    1 rate up comment 1 rate down comment
    анонимен ( преди 2 години )
    това както е посочено е проект който се е оказал неуспешен тези години са били на развитие на танковете а германците са развивали своите танкови войски в Русия където са имали полигон
  • #5
    14 rate up comment 3 rate down comment
    Fury ( преди 2 години )
    До #3. "Американската техника е в пъти по-малко..." Ако броим камионите с 3 оси, то тя е 100%. Всички катюши и гаубици са теглени от 3-осови американски камиони, основно Студебейкър, защото в СССР просто няма такива до войната. За джипките Уилис да не говорим...Ами за 5000 изтребителя, повечето от които превъзходния Аерокобра Р-39, който направи съветските въздушни асове. Като започнем от Покришкин, Глинка, Комозин и др.
  • #4
    27 rate up comment 8 rate down comment
    goose ( преди 2 години )
    до 3 - Единственото предимство на Т-34 е, че е ефтин и бърз за производство. Така руснаците са можели да си позволят да губят по 12 танка за всеки един панцер на немците.
  • #3
    19 rate up comment 24 rate down comment
    анонимен ( преди 2 години )
    До 2,а да си чувал за Михаил Кошкин,конструктора на най великият танк на ВСВ, Т34 или ще пишеш,че едва ли не ако не са американските танкове щели да загубят войната.Най-разпространения американски танк е бил Шърман и се е подвизавал с прозивщето Ронсън на името на запалките,защото много лесно са го подпалвали немците дори с обикновенни картечници.Стига сте хвалили помощта по ленд лиз,да тя помага,но основна заслуга си има руската техника и съпоставена с американската,последната е в пъти по-малко
  • #2
    13 rate up comment 8 rate down comment
    анонимен ( преди 2 години )
    Не малко неистини са написани в статията,като например въоръжението,ами по това време,немските танкове в болшинството са разполагали с по-малки дори от 45 мм. оръдия,а този гигант има дори 76 мм.оръдие,което без проблем се справя с немските танкове.Най големият минус за този танк е неговото тегло и сложна поддръжка,както и ниската живучест на танка,което и слага неговият край.Такова е положението и с танковете Тигър и Пантера победени от простите и здрави Т34,ИС 1 и 2,САУ 122 и 152.
  • #1
    17 rate up comment 18 rate down comment
    анонимен ( преди 2 години )
    Типичен провал на руското инженерство. Сталин има голяма вина, защото изпраща в лагери и избива не малка част от кадърните руски инженери и ги заменя с уплашени и послушни подобия, после им намира и проекти от пленени германци или наета американска техника, заради която СССР воюва успешно по време на WW2