Паля колата и тръгвам на работа, както всяка сутрин, от много години. Автомобила ми е въз старичък, и е с врачанска регистрация. Какво да се прави, нещата в София се обърнаха.
Та, запалил съм мотора, дал съм мигач и чакам някой от безкрайната колона да ме пусне, за да се влея в нескончаемия поток. След около петнадесет минути, "Опел" с пернишка регистрация ме пуска в платното. Правилно си мислите, че едно от двете не е вярно. В случая трябва да се вярва на номера - колата е от Перник. Махам приветливо в знак на благодарност и газ, вече съм участник. Участник в най-голямата лудница. Още на първия светофар, двама минават на червено. Клаксони, спирачки, майни !!! Няма пострадали - продължаваме. На следващия светофар вече сме подредени в сложна схема, която посмъртно не можете да откриете в правилника за движение. Пояснявам. Две колони до трамвайната линия, една на самата линия и още две колони от другата страна на линията. В тия последните колони са наредени големи автомобили с кожени салони и шофьори с глави от гьон. Трамвая е на заден план. От другата страна на кръстовището стои разкрачен катаджия. Говори си по телефона и си бърка в носа. Сигурно се консултира с хирург, дали може да си бръкне в едната ноздра и да си извади пръста от другата. Дано успее докато светне зелено, защото ще настане ад. Не успя. Клаксони, спирачки, майни !!! Огромен джип с черни очила ме засече точно преди светофара и аз останах отново да чакам. Отзад се чува пронизителен клаксон. Селяниииин ! За мен се отнася. Правилно си мислите. Не е вярно. Колата ми е с врачански номер.По важно е, че не стана ПТП. Светва зелено. Газ. Ужас !!! Две лелки се мятат пред колата с вперен поглед към потеглящия трамвай от другата страна на кръстовището. Разлетяха се празни петлитрови бутилки за минерална вода. Спирачки, клаксони, майни!!! Сърцето ми е между ушите. Важното е, че не ги убих. За десет литра безплатна вода, щяха да си идат марцина. Потеглям за кой ли път. Линейка с неистова сирена пори движението и опитва да стигне на време в болницата. Сирената не трогва почти никой. Две маршрутки пък ползват линейката за параван и със свирене на гуми бързат да закарат "копърката" по месторабота. Девиза им е -" Повече пътници, повече пари, ако искаш ми седни на к........" Умело избегнах няколко сблъсъка тип боя,боя и пристигнах до службата. Сега остана фасулската работа. Направих няколко кръгчета на карето и хоп, намерих половин празно място. Паркирах между две коли - сантиметър отпред, сантиметър отзад. Професионално "софийско паркиране". След четири, пет минути пеша, стигнах до офиса. Питам се? В София ли живея ? В Лондон ли работя ? Не знам! Знам само, че това вече не е град, това е най-голямата лудница.
Авторът е
Cecobob, blog.bg