Безспорният автомобилен аристократ навърши 100 години. Може да се изненадате, но Rolls-Royce не винаги е бил известен като консервативен автомобил за много богати хора.
За това говорят годините, в които модели на фирмата са участвали много успешно в спортни състезания и ралита. В пребогатата си история британската фирма е първата, която въвежда експерименталните автомобили, като още в 1919 произвежда концепцията 1ЕХ основана на модела Silver Ghost. Следват още експериментални студии, винаги обозначавани като ЕХ, последната е от 1958 г. След това компанията приключва с експериментите.
Rolls-Royce приема консервативната и аристократична стратегия, която не поема рискове. Залага на абсолютната сигурност и надеждност, на комфорта и вече създадения имидж на автомобил за много преуспели хора. Това обаче се оказа доста рискована стратегия. Невероятната трайност и надеждност на автомобилите на фирмата доведе дотам, че колкото и богат да е клиентът, купува само един автомобил, който му стига за цял живот.
Младите богаташи промениха вкуса си, и се интересуват от спортните роудстери и честата смяна на автомобили и модели, нещо, което с Rolls-Royce не върви. Така се появиха проблемите към края на миналия век, които застрашиха самото съществуване на фирмата. Първо беше разтурен дългогодишният съюз с Bentley, след това Rolls-Royce загуби британското си поданство. Стана собственост на BMW, нещо което много британски клиенти и фенове на фирмата не можаха да понесат. За щастие обаче, BMW не се отнесе като мащеха с марката и успя за тези 7-8 години да запази достойнството и достолепието й. Нещо повече, Баварската фирма отдели доста значителни инвестиции за изграждането на нов завод и развоен център на Rolls-Royce.
Отново се появи експериментална студия, показана тази година в Женева - кабриолет с две врати 100ЕХ, обозначена така в чест на 100 годишнината на фирмата. На по-къса платформа от тази на Phantom конструкторите са създали изключително елегантен, но и своеобразен кабриолет. Както при Phantom каросерията е изработена изцяло от алуминиеви сплави. Двигателят е също алуминиев, от арсенала на BMW, 12 цилиндров с обем 6.75 литра, който благодарение на прякото впръскване на горивото и вариращите клапани достига максимална мощност от 338 kW и максимален въртящ момент от 720 Nm, като 70% от въртящият момент е на разположение още при достигането на 1000 об/мин. В Женева беше показан и 101ЕХ, отново студийна версия, при която кабриолетът е получил твърд постоянен покрив. И тази концепция няма много шансове да стигне до серийно производство, както и 100ЕХ, но пък показва, че под крилото на BMW във фирмата се търсят пътища за бъдещо развитие, и най-важното - има пари за това.