Занемарена поддръжка, понижени инженерни стандарти и драстично пораснало натоварване се крият зад трагедията в Генуа
Според един стар афоризъм инфраструктурата е всичко онова, което не забелязваме, докато не се срути. Трагедията с пропадналия виадукт "Моранди" край Генуа, както и рухналата по-рано платформа в испанския град Виго в разгара на музикален фестивал, отново насочи вниманието към проблема. Щом подобни беди се случват в развити западноевропейски страни с относително строг строителен надзор и контрол, какво остава за развиващите се страни? Мнозина експерти твърдят, че подобни нещастия тепърва ще зачестяват заради два основни фактора: непрекъснато растящото натоварване на съоръженията, от една страна, и все по-повърхностната им поддръжка. Рухналият виадукт "Моранди" в Генуа, снимки на Генуезката пожарна службаСамият подход към строителството на съоръжения от типа на мостове и надлези се е променил значително в сравнение с края на XIX и зората на XX век. В онази епоха, в която обществото тепърва е трябвало да бъде убедено в безопасността на новите технологии, инженерите залагали огромни резерви от издръжливост при проектирането. Постепенно обаче строителството на подобни проекти станало тривиален бизнес, в който всеки изпълнител се стреми да намали разходите, за да увеличи печалбата си. В същото време обаче днес натоварването на пътищата е несравнимо с онова в средата на миналия век, когато е правен мостът "Моранди". Градското население в Европа се е утроило; броят на автомобилите по пътищата е десетки пъти по-голям. Самите автомобили са с драстично увеличено тегло. Не става дума само за тировете с висок тонаж, но дори и за леките коли: през 60-те един нормален компактен семеен автомобил е тежал към 700-800 килограма. Днес, особено с нарастващата мания по кросоувъри и SUV, средното му тегло е над тон и половина. И накрая опираме до чисто психологическите причини. Наистина сме свикнали да приемаме инфраструктурата за даденост. Но по-голямата част от нея, строена след Втората световна война, е достигнала възраст, в която умората на използваните материали проличава. В същото време поддръжката на стари съоръжения не е особено атрактивна. Строителните компании печелят доста повече от ново строителство, отколкото от кърпежи по старото; за политиците носи дивидент да се похвалят с нови проекти, но никой няма да им ръкопляска, че поддържат вече съществуващите.