Казва се Mercedes Auto 2000 и е представен на автомобилното изложение във Франкфурт през 1981. Интересното е, че излиза само няколко месеца след миниатюрния прототип NAFA, с който Mercedes също привличат много внимание към себе си. Когато се появява на бял свят, концептуалният Mercedes Auto 2000 е определян от създателите си като “Mercedes-Benz за новото хилядолетие”, откъдето идва и името му.
Автомобилът е разработен с идеята за постигане на висока ефективност, която пък е следствие от петролната криза през 70-те. Революционният концепт е част от проекта “Auto 2000”, лансиран от Министерството на разработките и технологиите в Германия в края на същото десетилетие. Главната идея била да се създаде икономична кола, която постига разход от до 11 л/100 км и тежи не повече от 2150 кг. Излишно е да казваме, че подобни амбициозни цели за икономичност били доста трудно постижими с тогавашните технологии, особено ако трябва да бъдат постигнати от гигантски автомобил с теглото на малък танк. И това не било всичко - колата трябвало да има товароносимост от над 400 кг и достатъчно голям интериор за побирането на четирима пътници. Решението на Mercedes било да проектират гигантски Kammback. Специфичното име на този тип купе идва от името на неговия създател - германския специалист по автомобилна аеродинамика Вунибалд Камм, който измисля концепцията през 30-те. Характерното за този тип купета е изключително ниския и издължен профил, който доживява и до наши дни в лицето на Mercedes CLS и неговите конкуренти. В случая на Auto 2000, аеродинамичната ефективност е с коефициент едва 0.28, което за онези години било повече от впечатляващ резултат. За да постигне амбициозните си цели, концептът имал нужда от нещо повече от аеродинамично купе. Точно заради това от Mercedes разработили три отделни задвижващи системи. Първата от тях се базирала на 3.8-литров V8 бензинов двигател със система за деактивация на част от цилиндрите, което по това време било доста футуристично решение. Когато не било нужда двигателят да работи на пълна мощност, подаването на гориво към половината от цилиндрите спирало, което намалявало значително разхода на иначе големия двигател. Следващото предложение на инженерния екип на Mercedes бил 3.3-литров 6-цилиндров дизелов мотор с два турбокомпресора. Той осигурявал на Auto 200 “завидно ускорение” и се нуждаел от едва 7.5 литра гориво на всеки 100 км пробег. Оборудваният с този двигател концепт преминал през 120 км тестове, които доказали неговите способности. Третото и финално предложение било и най-революционното: газово-турбинен двигател. Тази концепция не се нуждаела от водно охлаждане и била доста компактна на размери и доста по-лека от другите два двигателя. От Mercedes останали доволни най-вече от “завидните нива на въртящ момент”. И трите двигателя били комбинирани с 4-степенна автоматична трансмисия. Концептът Auto 2000 изпълнил няколко ключови роли за Mercedes. С този прототип германците тествали революционни предни седалки с вграден в тях обезопасителен колан, система за обезопасяване на деца на задните седалки, както и брони, които предпазват пешеходците в случай на удар. В много сфери този концепт бил изпреварил времето си. Въпреки че не се добира до поточната линия и серийното производство, голяма част от опита, натрупан при разработката и тестването на Auto 2000 влиза в употреба на Mercedes при развиването на бъдещите серийни модели на компанията.