Крайно време е да се откажем от конските сили

Дойде време да се отървем от една обичана отживелица от епохата на Промишлената революция: конските сили, пише в коментар редакторът на AN Europe Кристиян Хецнер. Терминът по начало отдавна вече не съответства на реалностите, но с навлизането на електромобилите става напълно безсмислен.

  

Автомобилните инженери отдавна презират конската сила като мерна единица. Тя съществува само заради маркетинга
  
   
Конската сила е измервателна единица за извършена работа: тоест колко енергия е нужна за преместването на определена маса на определено разстояние за определено време.

Първият проблем е, че при двигателя с вътрешно горене енергията се произвежда на място. При електромобила тя идва отвън. Примерно новият EQC, първият електромобил на Mercedes, има 402 конски сили комбинирана мощност от двата електромотора - или 300 киловата. Само че за да дадат тази мощност, те се нуждаят от енергията на 80-киловатчасовата батерия.
 
   

  
   
Второ, конската сила дори не е една измервателна система, а две различни. Британците и американците ползват т. нар. "имперска" конска сила, или brake horse power. Тя обаче измерва мощността на двигателя, която достига до коляновия вал. Европейската, или "метрична" конска сила, измерва мощността, която достига колелата. Затова британският показател, често отбелязван като bhp, е обикновено с няколко единици по-нисък от европейския (съкращаван CV от френското cheval-vapeur, или PS - от немското pferdestaerke). Хецнер напомня красноречивия пример с Bugatti Veyron - първата кола, която трябваше да има мощност 1000 конски (но метрични) сили. Преизчислени в bhp, "конете" ставаха само 987.

Самите корени на конската сила ясно показват какъв анахронизъм е тя. Терминът е изкован от великия шотландски изобретател Джеймс Уат през втората половина на XVIII век. Но не се отличава с изумителна точност на измерването, защото за условна "единица" Уат приема, че един товарен кон в мините може да изтегли 150 килограма в шахтата при скорост 30.5 метра в минута.
  
  

Двама исполини на Промишлената революция: Карл Вилхелм Сименс (вляво) и Джеймс Уат
 
 
Тази приблизителност никога не е допадала на инженерите и затова през 1882 Карл Вилхелм Сименс, британски учен от германски произход, предлага алтернатива - единица, която измерва преноса на енергия. Самият Сименс настоява тя да се нарече "ват", в чест на Джеймс Уат (един ват е работата, извършена, когато обектът се движи със скорост 1 метър в секунда срещу постоянна противоположна сила от 1 нютон).

Колкото и да е парадоксално, оттогава единицата, измислена от Уат, и единицата, наречена на Уат, са в непрекъсната война помежду си - поне що се отнася до широката публика. Инженерите, разбира се, предпочитат да мерят мощността в киловати (1000 вата), а не в конски сили. Защо тогава производителите на автомобили продължават да се рекламират в "коне"? Циничният отговор е - защото числото е по-голямо. Една метрична конска сила е приблизително 0.735 киловата, тоест мощността в конски сили е с около четвърт по-голямо число. Тоест още веднъж маркетингът - и лековерността на клиентите - надделяват над здравия разум.