20-годишният Шарл Льоклер ще замести догодина Кими Райконен във Ferrari и от него се очаква да е опасен съотборник и съперник на 4-кратния световен шампион във Формула 1 Себастиан Фетел.
Естествено, специалистите са единодушни, че трансферът на Шарл от Sauber в Маранело отваря вратата пред него, за да участва в битката за световната титла. Стига да се адаптира бързо, да се справи с Фетел и да удържи на огромното политическо напрежение, на което са подложени пилотите на Скудерията.
Сигурното е едно, Льоклер получава шанса на живота си и няма гаранции, че нещо няма да се обърка още в началото. Предлагаме ви три примера, макар и от по-ранните времена във Формула 1, които показват, че провалите дебнат още на старта, а в някои случаи дори не се стига до договор.
И да, показват, че Енцо Ферари не е бил точно човек, който си държи на думата. Но историите са интересни.
Стърлинг Мос
Сър Стърлинг Мос винаги е бил смятан за най-добрия пилот сред тези, които не са ставали световни шампиони. Неговият рекорд от победи на пилот без титла – 16 спечелени старта остава непобеден вече 60 години. 
Мос печели поред четири вицешампионски титли и три пъти е трети, карал е в изключително силни отбори: Mercedes, Maserati, Vanwall, Cooper и BRM. Между 1951 и 1961 година половината от титлите са спечелени от пилоти на Ferrari, а в два от тези сезона Мос завършва втори. Но възможността да кара за Скудерията за него изчезва още в началото на кариерата му.
През 1951 година 22-годишният пилот от Лондон впечатлява Енцо Ферари с представянето си във Формула 2 и Ил Комендаторе го кани за кара за него във Формула 1 през следващия сезон. А дебютът на Мос с кола на Скудерията трябва да е в Гран при на Бари в Южна Италия, като състезанието е извън календара на Формула 1.
Британецът пристига за свободните тренировки и докато се любува на болида си Ferrari 500 към него се приближава един от механиците и го пита: „Какво правиш тук?”
„Аз съм Стърлинг Мос, това е моята кола”, отговаря сър Мос.
„Не, това е колата на Пиеро Таруфи”, е отговорът на механика.
После се оказва, че още преди Мос да пристигне на пистата, Ферари си е променил мнението и е решил да наеме сънародника си Таруфи. И дори не сметнал за необходимо да съобщи на Мос за решението си. Естествено, това ядосало много Стърлинг, който дори не искал да чуе дали става въпрос само за старта в Бари или за целия сезон и обявил, че повече никога няма да кара за Скудерията.
По-късно Мос се състезава с автомобили на Ferrari, но само в надпреварите за издръжливост и винаги с коли, които са били собственост на частни тимове.
Джеки Стюърт
Трикратният световен шампион във Формула 1 Джеки Стюърт е карал 12 години във Формула 1, като се е състезавал болиди на BRM, Matra и Tyrell. Но статистиката е можела да бъде по-различна, тъй като Стюърт е бил пилот и на Ferrari, макар и за кратко.
През 1967 година сезонът във Формула 1 се оказва провал за Owen Racing Organisation – едно завършено състезание от 11 старта и Джеки решава да си търси друг отбор, въпреки че е карал за този тим три сезона. Към този момент визитката на Стюърт е още сравнително скромна, той има две победи, а през 1965 година е завършил трети в крайното класиране.
Но кандидатурата му се оказва интересна за Енцо Ферари, двамата се срещат на няколко пъти и накрая стигат до детайлите в договора на Джеки. Плановете са през 1968 за Скудерията да карат Джеки и новозеландецът Крис Еймън.
„Енцо ме попита колко пари искам да получавам – разказва Стюърт в автобиографията си. – Аз го погледнах право в очите и му казах: 20 000 лири на година, 50% от наградните фондове, които спечеля, 50% от всички премии плюс личен автомобил Ferrari. Без да му мигне окото той прие всичките ми условия. След това си стиснахме ръцете и се разбрахме, че ще подпишем договора в неговия кабинет. В този момент, в сърцето и душата ми, аз бях пилот на Ferrari.”
Всичко обаче се променя само за четири дни.
Стюърт се среща с изгряващата тогава белгийска звезда Джеки Икс.
„Говори се, че си поискал много пари от Ферари, сякаш искаш да купиш цялото Маранело – казал Икс на Стюърт. – Предложиха ми място във Ferrari и ми дадоха време да си помисля. Какво да правя?”
В този момент Стюърт престанал да се чувства като пилот на Скудерията и казал на Икс да приеме офертата.
„Как така са предложили на Икс място в тима, след като двамата с Енцо Ферари си стиснахме ръцете? – пита се по-късно Стюърт. – После се оказа, че Енцо просто така си работи. Разбира се, по-рано ме бяха предупредили, че това може да стане, но аз бях в шок. Дотогава бях свикнал да работя с хора, на които мога да имам доверие.”
След това Джеки се обажда от летището в Рим на спортния директор на Ferrari Франко Гоци и му казва, че се отказва от сделката. За 1968 година Стюърт подписва с Matra, а през 1969 печели с този тим първата от общо трите си титли във Формула 1. А за пет години съвместна работа Ferrari и Икс не взимат нито едва титла.
Айртон Сена
Смята се, че ако не беше загинал на 1 май 1994 година на „Имола” трикратният световен шампион във Формула 1 Айртон Сена е щял да завърши кариерата си във Ferrari.
„Той винаги говореше, че иска за кара за Ferrari”, спомня си по-голямата му сестра Вивиан.
Факт е, че буквално няколко дни преди смъртта си Сена се среща с президента на Ferrari - Лука ди Монтедземоло. Тогава двамата не стигат до някакво споразумение, все пак това е началото на първия сезон на Айртон в Williams, но италианецът цитира Сена, който му е казал, че иска да завърши кариерата си в Маранело.
„Договорихме се да се срещнем още веднъж, при това в най-скоро време, за да разберем как да решим въпроса с ангажиментите, които той имаше по договора му с Williams”, допълва Ди Монтедземоло.
Но катастрофата в 7-ата обиколка на Гран при на Сан Марино лиши Формула 1 от възможността да видим как биха се сработили Сена и Ferrari. 
Но, това далеч не е била първата среща на Сена с шефовете на Скудерията. През есента на 1993 г., по време на Гран при на Италия Сена преговаря с Жан Тод, но той му казва, че тимът има договори с Жан Алези и Герхард Бергер за следващия сезон.
„Тогава Айртон ми каза, че договорите не означават нищо. Аз обаче съм на друго мнение по този въпрос”, спомня си днешният президент на ФИА.
Интересното е, че в началото на 90-те години, когато Сена постига някои от най-големите си успехи във Формула 1, той е бил много по-близо до това да премине във Ferrari. Предшественикът на Тод - Чезаре Фиорио, никога не е крил, че иска да привлече Сена, въпреки че тимът е успял да отмъкне малко по-рано и Ален Прост от McLaren.
Фиорио и Сена преговарят три месеца и половина – от март до началото на юли, като Фиорио редовно гостува на Сена в Сау Пауло и Монако. През 1990 година Скудерията за първи път от много време отново се бори за титлата и Сена е обнадежден. Но се появяват сериозни проблеми.
Айртон заявява, че няма предпочитания кой ще кара другата кола на тима. Прост обаче, който напуска McLaren в края на 1989 г. заради конфликт със Сена, се обявява против този трансфер. Оказва се, че президентът на Ferrari Пиеро Фузаро също не подкрепя наемането на Сена.
Заради тайните преговори на Фиорио и Сена самият Прост разбира за тях броени дни преди подписването на договора и тогава в Маранело започва истинска гражданска война. Айртон остава в McLaren, Фиорио се задържа на поста си до пролетта на 1991 година, а през есента на същия сезон Фузаро напуска компанията, а Прост е уволнен от тима...
2
