Последните участия на Bugatti в автомобилни състезания датират от средата на 90-те години, когато възраждането на марката беше поверено на ръбатия, но симпатичен EB110. В интерес на истината EB110 остана далеч от успехите на първите автомобили на марката от 20-те и 30-те години, но все пак записа достойно представянето на GT сцената – както в Европа, така и в световен мащаб.
Топ версията на EB110 се задвижва от 3,5-литров V12 двигател с 4 турбини и мощност 592 конски сили, което за началото на 90-те години е повече от страхотно постижение. Дори Михаел Шумахер си купува един EB110, уверен, че марката ще възкръсне.
През 1994 година компанията решава да участва в „24 часа на Льо Ман”, като всъщност подкрепя частен тим с EB110, а състезателната версия на колата получава означението LM. Състезателните натоварвания означават промени по каросерията за по-добро охлаждане и използването на по-широки гуми, а една от трудните задачи е олекотяването на колата.
Смяната на трансмисията обаче се оказва провал. Новата моторспорт предавателна кутия е отхвърлена на тестовете и пилотите предпочитат серийния й вариант.
За съжаление EB110 LM не успява да завърши в Льо Ман заради катастрофа по-малко от половин час преди края на състезанието.
Малко по-късно се появява и вторият състезателен EB110 SC GTS-1, който е предвиден за сериите IMSA в Щатите и „24 часа на Дейтона”, като е поръчан от американски тим. Инженерите на Bugatti използват опита, натрупан от Льо Ман за втората кола, която обаче също не стига до големите успехи отвъд Океан.
Днес EB110 е част от състезателната история на Bugatti, нещо, което никога няма да важи за моделите, създадени при последното възраждане на марката – Veyron и Chiron, въпреки че вторият е кръстен на един от пилотите на марката.
7
