Едва ли има фен на моторните спортове, който да не е виждал тази снимка, на която е запечатан скокът на финландската звезда на Audi Хану Микола и неговият навигатор Арне Херц. 
Според част от историците на световния рали шампионат, точно този кадър дава началото на манията Audi Quattro, която в началото на 80-те превзема целия свят и естествено и световния рали шампионат.
Интересното е, че все още има дебат за това къде точно е направена тази снимка. Според Audi, кадърът е от рали „Сан Рено” през 1982 г., докато самият Микола твърди, че е от рали „Финландия” през 1983-а.
„Това е един дълъг скок... лети се дълго, тъй като колата се отделя от земята с 150 км/ч”, убедително разказва Микола.
Факт е, че тази снимка илюстрира превъзходството, което осигурява задвижването 4х4 на компанията, която първа се е осмелила да го използва в спорта.
Системата на Audi за задвижване на четирите колела се появява през 70-те години, когато компанията печели договор с германската армия за производство на автомобил с висока проходимост, подобен на американския Willys и Jeep. Проектът на Audi получава името Volkswagen Iltis и на тестовете побеждава прототипа на Mercedes, който по-късно ще се превърне в G-класата на марката. Малко по-късно инженерите на Audi вече търсят начин да използват задвижването 4х4 и при леките коли.
Развитието на рали автомобила Quattro и серийния модел върви едновременно, като Микола има огромна заслуга и за двете. Шефовете на спортната програма на Audi привличат Микола, тъй като той има години опит зад гърба си, както и много чист стил на пилотиране, което според тях ще е много важно за бъдещия Quattro, който от самото начало се отличава с доста тежка предница.
В началото на съвместната им работа от тимът иска Микола да се състезава с рали версията на модела 200 с предно предаване, а след това да се прехвърли на Quattro. В същото време Хану изобщо не е убеден, че колата ще е готова навреме и затова подписва само да прави тестове през 1980 г., за да се състезава с други тимове и германците го привличат изцяло едва за 1981 г.
Днес звучи абсурдно, но по това време задвижването 4х4 е било недоказана технология. Микола разказва, че колегите му били много скептични.
„Другите пилоти ми казваха, че тъй като бях на 37, съм решил да се пенсионирам при Audi, без значение какво ще стане с проектът им – обяснява Микола. – Нито един от тях не вярваше, че колата ни ще е бърза. Трябваха им две години, за да осъзнаят, че това е бъдещето.
„Никога не съм виждал рали тим, който да е толкова свързан със серийното производство, както беше този на Audi в началото на 80-те – допълва Хану. – Все пак бяха направили голяма инвестиция и трябваше да я оправдаят. Фердинанд Пиех, който тогава беше шеф на техническото развитие на моделите на Audi, използваше състезанията, за да тества най-различни технологии и решения, някои от които изобщо не бяха предназначени за ралитата. Пиех ми каза следното: „В състезанията ти ще ми осигуриш резултат за 3 месеца, а ако трябва да залагам на тестове и развитие, това ще отнеме 1 година”.
Микола има ясни спомени и за началото на друга много важна за развитието на автомобилостроенето технология – турбото. Още в началото големият проблем се оказва т.нар „турбо дупка”, която днес е почти заличена.
„В началото даваш газ и не се случва нищо, след това мощността идва рязко и все едно някой те рита отзад – това са известните думи на Микола, когато разказва за ранните турбини на Audi. – За да поддържаме оборотите на турбото трябваше постоянно да даваме газ, колелата да се превъртат постоянно и колата ставаше по-трудна за каране.”
На макадам и сняг пилотите се справят добре с това, но на асфалт колите с атмосферни мотори и задно предаване все още имат предимство. По-късно обаче се появява първото поколение на т.нар „антилаг система”, която поддържа оборотите на турбото при връщане на газта и този проблем остава в миналото.
На старта на сезон 1981 г., Микола и Audi хвърлят ръкавицата на големите звезди в спорта. На финала на първата отсечка в рали „Монте Карло” навигаторът на Ари Ватанен Дейвид Ричардс пита Микола с колко ги е победил, като предполага, че разликата е 10 секунди.
„Прав си, Дейвид, 10 секунди плюс още 1 минута, която не знаеш откъде дойде – отговаря му Микола. – Физиономиите на другите пилоти бяха показателни, когато чуха това.
През 1982 г. Audi печели 7 победи и 4 втори места, като взима титлата при конструкторите, а Микола става световен шампион при пилотите през 1983 година. През 1984 Стиг Бломквист е шампион за Audi, а компанията си връща световната титла при конструкторите, загубена през 1983 в битка с Lancia. И митът Quattro е факт.
Снимка: Audi Motorsport
2
