Това е една от състезателните машини на заводския отбор на Ferrari, с който италианците участват в състезанието за издръжливост Mille Miglia през 1955 - 1000 километра по обществената пътна мрежа в Италия. Автомобилът се появява на бял свят с 3.7-литров двигател с мощност 280 к.с. и тегло от 850 кг, а зад волана му сяда Паоло Марцото. Той обаче не стига много далеч в надпреварата, тъй като пука гума още в първия етап при скорост от 280 км/ч.
В голяма степен пръсналата се гума била следствие на голямата мощност на двигателя, но италианците не се изплашили особено от това и върнали колата в Модена, където сменили двигателя с по-голям и по-мощен 4.4-литров мотор с 330 к.с. Веднага след това колата била хвърлена във втора изтощителна битка през същата година - 24 часа на Льо Ман.
Кратка история на Ferrari 121 LM
Ако в средата на 50-те Ferrari бяха построили свой собствен D-Type, той би изглеждал досущ като 121 LM и неговия по-малък брат 118 LM. Двата италиански автомобила са почти идентични, като разликата е основно в размера на 6-цилиндровия редови двигател под предния капак. Feerari 118 LM разполагал с 3.7-литров двигател, докато 121 LM се задвижвал от 4.4-литров агрегат. И двата двигателя на практика представляват 4-цилиндров двигател Lampredi с два добавени цилиндъра. Конкретно тази кола на снимките е първата от двете машини, започнали своя живот като 118 LM, след което били конвертирани в заводски условия от Ferrari до спецификацията 121 LM.
Първоначално Lampredi разработили напредничавия 4-цилиндров двигател за монтиране в задната част на автомобилите на Ferrari във Formula 2, а впоследствие го адаптирали за работа във болиди от Formula 1 и много други състезателни автомобили. Алуминиевият агрегат има два разпределителни вала и два клапана на цилиндър, управлявани от всеки един от двата вала. Цилиндровата глава е от типа “cros flow”, като обикновено карбураторите Weber са разположени отдясно, а изпускателната система е отляво. Всеки цилиндър разполага с по две свещи.
През 50-те Ferrari все още са малка компания, чиито големи победи тепърва предстоят. Точно заради това, италианците стратегически пестят пари и намаляват времето за разработки, използвайки вече съществуващи, но леко модифицирани части. В резултат на това, Ferrari 121 LM има модифицирана версия на шасито Tipo 509, което се използва във Ferrari 750 Monza, както и вече споменатия 6-цилиндров редови двигател, произхождащ от оригиналния 4-цилиндров агрегат Lampredi.
Шасито е H-образно и изработено от стоманени тръби, а задното окачване е DeDion с напречни ресори и хидравлични амортисьори. Отпред окачването е базирано на асиметрични носачи с пружини, хидравлични амортисьори, стабилизираща щанга и кормилна рейка с червячен механизъм.
4.4-литровият 6-цилиндров редови двигател изпращал между 330 и 360 к.с. (в зависимост от конфигурацията) към задните колела. Двигателят бил комбиниран с 5-скоростна механична трансмисия. През 50-те това била чудовищна мощност, особено ако отчетем факта, че колата тежи само 850 кг без шофьора. Нещо повече, този автомобил е толкова бърз, че спокойно може да се представи достойно и срещу някой от днешните автомобили, построени повече от 60 години след него.
В състезанието в Льо Ман през 1955 се разиграла най-голямата трагедия в света на моторния спорт. Изхвърчал от пистата автомобил убил 83-ма и ранил 120 души, което принудило Mercedes да изтеглят екипажите си от надпреварата, оставяйки Jaguar и Ferrari сами да се борят за победата. Ferrari 121 LM от снимките било управлявано от Морис Трентенан и Хари Шел, чийто автомобил обаче получил повреда в 10-ия час от надпреварата и отпаднал от битката.
След края на състезанието Майк Хоуторн от Jaguar коментира, че: “Спирачките на Ferrari не бяха толкова добри като нашите, а в завоите бяха по-бавни от нас. Като ускорение обаче, Кастелоти ни остави като спрели на старта, оставяйки зад себе си дълги черни дири от разтопен каучук.”
След края на състезанието Ferrari продали тази кола (с шаси номер 0546 LM) на Уилям Доухени - изпълнителния директор на Superior Oil по това време. Той я транспортирал до Щатите и назначил за неин пилот Ърни Макафи. В остатъка от 1955 и през 1956 Макафи карал колата в десетки съсгтезания в Калифорния, много от които спечелил.
През 1956 Макафи участвал в състезанието Del Monte Trophy, но според информацията изпуснал правилния момент за сваляне на предавка преди един от завоите в 33-ата обиколка, заради което изгубил контрола над колата, изхвърчал от пистата и се ударил странично в дърво. Пилотът загинал на място.
Смъртта му потресла дълбоко калифорнийската състезателна общност, а вследствие на това състезанията в Пебъл Бийч били преустановени. В идните години автомобилът бил реставриран цялостно до оригиналната си спецификация - проект, който бил меко казано труден за изпълнение предвид сериозните поражения по шасито и купето. Автомобилът останал собственост на Доухени в продължение на повече от 20 години.
От края на 90-те колата много рядко е влизала под светлината на прожекторите, тъй като е била част от частна колекция. Последната й публична поява е през 1999, когатое управлявана от Тод Моричи в любителско събитие на Ferrari в Щатите.
В момента колата се продава за пръв път през последните две десетилетия, като цената й се очаква да е в порядъка на 6.5 - 7.5 млн. Долара. Достойна цена за герой от Mille Miglia и 24 часа на Льо Ман.
Снимки: Sotheby's