Романтичният живот на американския автомобилен състезател Ранди Лъниър се обърква тотално на 2 август 1986, някъде към 2 часа на обяд в съботния ден. През същата тази година Лъниър е спечелил наградата "Новак на годината" в състезанието за издръжливост Инди 500, а впоследствие се класира пети по време на състезанието Мичиган 500, което се счита и за върха в неговата състезателна кариера, която по това време се състои от едва 18 състезания от шампионата IndyCar.
Именно по време на състезанието в Мичиган Лъниър преживява и доста сериозна катастрофа. Той усетил вибрации в автомобила си, влязъл в бокса и казал на екипа да прегледат джантите и гумите. Всичко изглеждало наред и автомобилът му с Лъниър зад волана се върнал на пистата. Обиколка или две по-късно, точно на половината дистанция от тура, една от гумите на Лъниър се пръска и неговият болид Arciero Wines March-Cosworth с номер 12 се забива в стената със скорост от 344 км/ч. Десният крак на Лъниър е с тежко счупване, а тазът му също е с фрактура.
Когато по-късно лежи в болничното легло той не знае, че това е краят на професионалната му състезателна кариера. Както и много други неща. Скоро той ще бъде в затвора до края на живота си. Както самият Лъниър се изразява по-късно, “естествена смъртна присъда - влизаш с белезници, излизаш в ковчег”.
Молитвите на Лъниър обаче се сбъдват, и след като той прекарва близо половината си живот в затвора, присъдата му е смекчена и той е пуснат на свобода. Общо, американецът прекарва цели 27 години в затвора.
Ето как се стига до всичко това.
Ранди Лъниър е бивш професионален състезателен пилот, който обаче изкарва основната част от препитанието си по друг начин - с трафик на марихуана. Десетки, стотици тонове марихуана. Разбира се, професионалната му кариера не започва директно по този начин. Като тийнейджър Лъниър работи като дърводелец, подобно на своя баща. Но понеже горещата Флорида не е от най-приятните места за работа навън, младият Лъниър бързо установил, че изкарва повече пари като продава трева на другите работници по строежите. Според собствените му думи, които изрича по-късно, той си е помислил: “Какво правя тук? Кова пирони по покривите на строежи във Флорида през лятото?”
Скоро след това Лъниър купил достатъчно голяма лодка, за да отиде до Бахамите и да се върне със солидно количество марихуана. Лодките му ставали все по-големи и по-големи, като за добър курс се смятал такъв, с който лодката се връщала с 9 тона марихуана. В тези си приключения Лъниър си партнирал с Бен Креймър - световен шампион за 1981 в популярните в Щатите състезания с високоскоростни моторници. Креймър се занимавал основно с работата по осигуряването на марихуаната, а Лъниър поел дистрибуцията.
През 1983 те преминали на горно ниво. Обединили баластните помещения на голяма баржа в Колумбия, натъпкали ги с 59 тона марихуана, след което натоварили самата баржа със законен товар - венецуелски цимент. Впоследствие Лъниър превозил още по-голямо количество трева - този път близо 75 тона - под моста Голдън Гейт в пристанището на Сан Франциско.
Какво е общото количество на контрабандната марихуана, която Лъниър и Креймър са внесли заедно и поотделно, е неизвестно. Според федералните прокурори най-вероятно става въпрос за повече от 325 тона, оценявани на повече от 300 млн. долара. Разработеният бизнес на Лъниър и Креймър бил изключително успешен, като разследващите дори допуснали, че двамата с лекота биха изградили работещ, но и законен бизнес, изкарващ милиони.
Креймър обаче бил твърде зает да се състезава с лодки, а Лъниър - с коли. Професионалните им хобита се финансирали именно от процъфтяващия им бизнес с трева. Лъниър отишъл на автомобилния салон във Форд Лодърдейл през 1978, където попаднал на интересна експозиция на Американския клуб на спортните автомобили (SCCA). Той харесал видяното и импулсивно купил едно разнебитено Porsche 356 от 1957, което впоследствие ремонтирал и подготвил за състезания.
Скоро след това той срещнал братята Уитингтън - Бил и Дон - които някак успели да спечелят състезанието за издръжливост “24 часа на Льо Ман” през 1979. Общото с Лъниър е, че и техният източник на финансиране бил доста съмнителен. Впослествие, през 1987, се установило, че и те се занимават с трафик на нарткотици и са вкарали в щатите марихуана на обща стойност 73 млн. долара.
Уитингтън били сериозни професионални състезатели с опит и успехи на пистата. Именно те приели Лъниър под крилото си и се заели да го обучат. Бил и Дон повикали Тери Иъруд, който дълги години бил водещ инструктор в школата за пилоти Skip Barber Racing School. Впоследствие Иъруд признава, че Ранди Лъниър е бил един от най-добрите и талантливи ученици, които някога е имал. А в кариерата си той е имал хиляди.
Лъниър започнал да участва в състезания под шапката на SCCA с малък екип от механици. Започнали да валят и победи. През 1980 Лъниър почти се сбил с американския състезател Джон Пол Старши, който впоследствие станал известен като един от най-жестоките наркотрафиканти-пилоти. Причина за спречкването станал Лъниър, който се забавлявал с четириколката си и я карал на две гуми до моторхоума на Пол Старши по време на един от състезателните уикенди на шампионат, организиран от SCCA.
Две години по-късно Лъниър участвал в “24 часа на Дейтона”, тъй като успял да си купи място в последния момент в Ferrari 512 BB, където съотборници му били Боб Уолек и Едгар Дьорен. Малко след края на състезанието, в моторхоума на Лъниър влетял негов приятел и му казал, че Джон Пол Старши, който през тази година спечелил състезанието, искал да се запознаят, очевидно без да си дава сметка, че вече са се срещали.
“По това време смърках малко кокаин,” спомня си Лъниър, “и по принцип не обичах да каня други хора в моторхоума си, но тогава приех. Тогава станахме приятели и започнахме да купонясваме здраво заедно.” Приятелството между двамата продължило дълго, като впоследствие попаднали и в един и същ затвор, където често се разхождали на двора заедно.
Днес Лъниър твърди, че никога не е бил под влияние на наркотици или други упойващи вещества по време на състезание. Той не отрича срещата с Пол в своя моторхоум, както това, че тогава е употребявал кокаин, но твърди, че тя се е разиграла след, а не по време на състезанието, в което той отпада заради повреда в скоростната кутия на неговото Ferrari.
След противоречивия си дебют в Дейтона, Лъниър се концентрира в своята моторспорт кариера. Заедно с братята Уитингтън той основава състезателния отбор Blue Thunder Racing - име, в което впоследствие мнозина виждат препратка към лодките Blue Thunder, които били специално създадени от властите, за да преследват наркотрафиканти. Идеята с въпросните федерални лодки така и не проработила, а скоро наркотрафикантите съвсем се отказали да използват високоскоростни моторници, като ги заменили с бавни, но големи баржи, които могат да превозват много повече наркотици.
Без очевидни източници на финансиране, Лъниър се нуждаел от легален бизнес, който да осигурява милиони за неговите моторспорт приключения. И така той създал фирма за отдаване на джетове под наем. Междувременно той започнал да побеждава на пистата и дори станал шампион в американския шампионат IMSA през 1984. По това време феновете измислили шеговито, че името на шампионата е съкращение от International Marijuana Smugglers Association (Международна асоциация на трафикантите на марихуана). Проблемът бил в това, че шегата била съвсем вярна.
Когато федералните власти най-сетне заловили Ранди Лъниър, причината не била в разточителния му начин на живот или подозрения относно легитимността на неговия бизнес с джетове под наем. До ареста му се стига, след като амбициозни детективи и прокурори в Илинойс, подкрепени от администрацията на президента Рейгън, започнали да разследват трафикантите и дистрибуторите по класическия начин, от дребния дилър на улицата, който ги отвел към по-едрите риби и най-накрая до Лъниър.
Очаквайте втора част на култовата история на Ранди Лъниър. Продължаваме с това как той попада в затвора, излиза и отново пак е арестуван, докато лови риба на Бахамите.
1
