Миниатюрните коли от следвоенния период в Европа са трогателни и в това няма никакъв спор. Тогава компаниите всячески са се опитвали да предложат на клиентите си евтини и компактни лични превозни средства, които освен всичко друго е трябвало да бъдат и нещо, което хората желаят. Именно заради това, както вече стана ясно в ЧАСТ 1 и ЧАСТ 2 на историята ни за микроавтомобилите, човечеството е имало възможността да се запознае с Messerschmidt KR-175, например. Е, днес се срещаме с нещо по-различно, но с подобно име.
Казва се Inter 175A Berline и представлява нещо средно между умалено едномоторно самолетче, двуместна триколка и японско торпедо, управлявано от човек.
Във всичко това има известна логика, тъй като Inter е създаден от самолетна компания. Той е дело на френските инженери от S.N.C.A.N. (Национална асоциация на авиационните конструктори). При разработката на „колата“ те използват всичко научено в собствения си бранш и го поставят на три колела.
Inter 175A e представен през 1953 на автосалона в Париж, като първоначалната идея била моделът да се предлага в три версии. Така или иначе, когато моделът влязъл в производство, гамата била сведена до два варианта, единият от които получил прякора „Торпедото“. Именно него виждаме на снимките тук.
В интериора има две седалки – една зад друга, тъй като само по този начин инженерите са можели да издължат купето и да го направят по-аеродиначино и напомнящо на самолетен фюзелаж. Същото важи и за остъклената част на купето, която има странична панта и се отваря надясно, за да позволи на двамата смелчаци да влязат вътре.
Ако очаквате волан, такъв няма да откриете. Управлението се извършва с помощта на нещо като самолетен щурвал, а чистачката е само една, но имайки предвид размера на цялото нещо, тя е предостатъчна. Конфигурацията с три колела предлага възможно най-ниско аеродинамично съпротивление, което очевидно е изкушило вманиачените по аеродинамиката авиационни специалисти. На някои от ранните версии на Inter 175A предните две гуми са се завъртали настрани, за да позволят паркиране в тесни пространства.
Всеки Inter 175A Berline е задвижван от един и същи двигател – едноцилиндров двутактов мотор с работен обем 175 куб. см. и мощност 8 к.с. Задвижването се осъществява посредством 3-скоростна трансмисия и верига към задното колело.
Максималната скорост достига 80 км/ч.
Доколкото е известно, само 30 екземпляра от оригиналния Inter 175A Berline съществуват днес, като голяма част от тях не са в движение. Именно това прави автомобилът на снимките толкова специален и желан от колекционерите. Той е реставриран в безупречно състояние и бе продаден за 78 400 евро на търга на RM Sotheby's, който се проведе на 8 февруари в Париж.
На същия търг бе продадено и българското Renault 5 Turbo 2, за което писахме миналата седмица. Наддаванията за него достигнаха 89 600 евро.
Снимки: RM Sotheby's